Къде отиват парите от авторски права?
Като най-съществен проблем в цялата тази сага се открои следният: в крайна сметка на кого плаща "Музикаутор"?
Оказва се, че 80% от авторските възнаграждения, събирани в България отиват в чужбина и само 20% остават в България. Причината е много проста - в голямата си част музиката, звучаща по всякакви канали е творение на чуждестранни изпълнители.
Тази статистика има още един притеснителен аспект - тези 20%, оставащи тук се разпределят между много малък брой български изпълнители. Освен това, те се поделят основно между две продуцентски къщи.
Радиа, телевизии и дискотеки масово пълнят музикалната си програма с големите световни звезди като Beyoncé и Rihanna, плюс две-три родни имена. Медиите, които демонстрират специфичен вкус и държат на жанрово и стилово разнообразие в музиката се броят на пръсти.
Тези наблюдения се потвърдиха много отчетливо, когато БНР беше принудено да спре да използва каталога на "Музикаутор" и да разчита само на музика от публичната сфера. На слушателите буквално им беше писнало да слушат едни и същи песни и артисти ден след ден. Изведнъж, всички бяха възхитени и приятно изненадани от програмата, разчитаща на класическа музика, фолклор и джаз.
Като най-съществен проблем в цялата тази сага се открои следният: в крайна сметка на кого плаща "Музикаутор"?
Оказва се, че 80% от авторските възнаграждения, събирани в България отиват в чужбина и само 20% остават в България. Причината е много проста - в голямата си част музиката, звучаща по всякакви канали е творение на чуждестранни изпълнители.
Тази статистика има още един притеснителен аспект - тези 20%, оставащи тук се разпределят между много малък брой български изпълнители. Освен това, те се поделят основно между две продуцентски къщи.
Радиа, телевизии и дискотеки масово пълнят музикалната си програма с големите световни звезди като Beyoncé и Rihanna, плюс две-три родни имена. Медиите, които демонстрират специфичен вкус и държат на жанрово и стилово разнообразие в музиката се броят на пръсти.
Тези наблюдения се потвърдиха много отчетливо, когато БНР беше принудено да спре да използва каталога на "Музикаутор" и да разчита само на музика от публичната сфера. На слушателите буквално им беше писнало да слушат едни и същи песни и артисти ден след ден. Изведнъж, всички бяха възхитени и приятно изненадани от програмата, разчитаща на класическа музика, фолклор и джаз.
Защо слушаме все едни и същи артисти?
Често хората около мен споделят, че сякаш едни определени музикални изпълнители са тенденциозно и систематично промотирани по всички медии. На практика е точно така и вече казах защо - два музикални лейбъла доминират бизнеса в България, като единият е собственост на един от трите най-големи лейбъла в света. Естествено, съществуват и много независими продуцентски къщи, но за разлика от големите, те нямат финансов ресурс да промотират артистите си в такива мащаби.
В тази ситуация на квази-монопол е обществена тайна, че музикалните редактори на някои радиа и телевизии вероятно са повлияни да фаворизират едни музиканти пред други. За тези вярвания допринася и факта, че едно име присъства в управлението и на "Музикаутор", и на "Профон", и на най-големия лейбъл - "Вирджиния Рекърдс", което се възприема от мнозина като конфликт на интереси. Все пак е важно да се отбележи, че по закон "Музикаутор" няма право да дава уклон на музикални редактори относно излъчването на определен каталог.
Какво да се прави?
Много държави по света са се опитали да решат този проблем с налагането на законова квота на медиите за излъчване на родна музика. Естествено тази практика има и своите противници, които твърдят, че квотите представляват твърде голяма намеса в дейността на бизнеса.
Аз лично познавам френския опит в тази област и клоня към подкрепа за подобен инструмент. Във Франция има законово наложена квота от повече от 40 години и тя налага излъчването на френска и франкофонска музика, т.е. не просто музика, произведена в страната, от французи, но и на френски език. По този начин държавата защитава не само родните музиканти и продуцентски къщи, но и езика и културата си като цяло. Със сигурност за някои това изглежда като твърде протекционистична мярка, но в резултат днес Франция е един от най-големите музикални пазари в света. А и не само това - в страната съществува много силна независима сцена и голям брой независими лейбъли, плюс изключително благодатна екосистема от музикални стартъпи, родила Deezer и 1D touch. Да не забравяме и, че най-голямата компания в креативния сектор и най-голям лейбъл в света, Universal, е френска.
На споменатата вече конференция в УНСС стана дума за възможността подобна квота да бъде въведена и в България. Присъстващият представител на Министерство на Културата заяви, че е противник на подобни мерки и, че тези резултати трябва да бъдат постигани с по-меки механизми, а не със закони и квоти. Аз не съм съгласна - при положение, че не успяваме да контролираме, нито да санкционираме изпълнението на законови задължения, какво остава за пожелателни такива...
Все пак, добрата новина е, че генералният директор на БНР беше въодушевен от добрата реакция на слушателите към музикалната програма след забраната и пое ангажимента радиото да отделя по-голяма част от програмното си време за българска музика.
Често хората около мен споделят, че сякаш едни определени музикални изпълнители са тенденциозно и систематично промотирани по всички медии. На практика е точно така и вече казах защо - два музикални лейбъла доминират бизнеса в България, като единият е собственост на един от трите най-големи лейбъла в света. Естествено, съществуват и много независими продуцентски къщи, но за разлика от големите, те нямат финансов ресурс да промотират артистите си в такива мащаби.
В тази ситуация на квази-монопол е обществена тайна, че музикалните редактори на някои радиа и телевизии вероятно са повлияни да фаворизират едни музиканти пред други. За тези вярвания допринася и факта, че едно име присъства в управлението и на "Музикаутор", и на "Профон", и на най-големия лейбъл - "Вирджиния Рекърдс", което се възприема от мнозина като конфликт на интереси. Все пак е важно да се отбележи, че по закон "Музикаутор" няма право да дава уклон на музикални редактори относно излъчването на определен каталог.
Какво да се прави?
- Квоти
Много държави по света са се опитали да решат този проблем с налагането на законова квота на медиите за излъчване на родна музика. Естествено тази практика има и своите противници, които твърдят, че квотите представляват твърде голяма намеса в дейността на бизнеса.
Аз лично познавам френския опит в тази област и клоня към подкрепа за подобен инструмент. Във Франция има законово наложена квота от повече от 40 години и тя налага излъчването на френска и франкофонска музика, т.е. не просто музика, произведена в страната, от французи, но и на френски език. По този начин държавата защитава не само родните музиканти и продуцентски къщи, но и езика и културата си като цяло. Със сигурност за някои това изглежда като твърде протекционистична мярка, но в резултат днес Франция е един от най-големите музикални пазари в света. А и не само това - в страната съществува много силна независима сцена и голям брой независими лейбъли, плюс изключително благодатна екосистема от музикални стартъпи, родила Deezer и 1D touch. Да не забравяме и, че най-голямата компания в креативния сектор и най-голям лейбъл в света, Universal, е френска.
На споменатата вече конференция в УНСС стана дума за възможността подобна квота да бъде въведена и в България. Присъстващият представител на Министерство на Културата заяви, че е противник на подобни мерки и, че тези резултати трябва да бъдат постигани с по-меки механизми, а не със закони и квоти. Аз не съм съгласна - при положение, че не успяваме да контролираме, нито да санкционираме изпълнението на законови задължения, какво остава за пожелателни такива...
Все пак, добрата новина е, че генералният директор на БНР беше въодушевен от добрата реакция на слушателите към музикалната програма след забраната и пое ангажимента радиото да отделя по-голяма част от програмното си време за българска музика.
- Прозрачност + Технология
Ще дам само няколко примера, за да поясня до каква степен ОКУП-ите се нуждаят от по-ефективни технологии, особено в ерата на дигиталния стрийминг на музика. ОКУП-ите са тези, които контролират и поддържат бази данни относно правоносителите на цялата музика, която управляват. В същото време, стрийминг услугите (онлайн платформи за музика по поискване) като Spotify, Apple Music, YouTube поддържат бази данни с броя слушания, който всяка песен е генерирала. Тъй като ОКУП-ите не желаят да разкрият информацията относно собствеността на музиката, на тях се пада отговорността да сравняват своята база данни с базата данни на всеки от стриймърите и правилно да изчислява кому колко се дължи. Сами можете да си представите какъв технологичен капацитет е нужен за подобни изчисления...
И това не е всичко - много ОКУП-и по света имат проблеми с управлението на своите бази данни, но става още по-сложно, когато възникнат спорове. Случва се една песен да е написана от двама или повече автори, всеки от които е представляван от различна ОКУП - тогава всяка от тях трябва да получи определен процент от възнагражденията за песента, в зависимост от процента участие на съответния автор. Случва се и две организации да предявят претенции към плащанията за една и съща песен. В подобни случаи, колкото по-неефективна е използваната технология, толкова по-дълго ще се проточи спорът.
На фона на това, изправена пред проблема с ниската събираемост на авторски възнаграждения, решението, което "Музикаутор" предлага е общините да помагат със събирането на дължимото от местните ползватели. За мен това е безумна мярка - за какво ще съществува ОКУП "Музикаутор" и ще прибира 20% от приходите си, ако всяка общинска администрация ще трябва да отвори и да финансира поне един нов щат за човек, който да върши същата работа?
Можем само да се надяваме, че споменатата вече Директива на Европейския Съюз за регулиране на ОКУП-ите ще реши някои от проблемите в сектора, ако разбира се бъде приложена правилно. Приетата през април 2016г. директива цели значително да подобри прозрачността и управлението на ОКУП-ите. Тя залага срок от 9 месеца след изтичането на съответната финансова година за изплащане на дължимите от ОКУП-ите авторски възнаграждения. Интересна подробност е, че артистите на стария континент вече имат правото да възложат на която и да е ОКУП на територията на Европейския Съюз да управлява правата им, независимо в коя държава се намират те. Изглежда монополът се пропуква...
Какво правят ОКУП-ите по света
Ще дам само няколко примера, за да можем да си представим реалностите, в които ОКУП-ите по света функционират и мащаба на данните, които те управляват.
- Френската SACEM си партнира с IBM за да създаде нова онлайн платформа за управление на авторските права в музиката. URights ще е базирана и ще функционира в IBM Cloud и ще има за цел да проследява, анализира и сравнява по-ефективно музикалното съдържание, използвано от различните стриймиг услуги. Платформата ще бъде с отворен код, което значи, че и други ОКУП-и ще могат да използват URights и по този начин да се намали дублирането на данни.
- Преди около месец, две от най-големите ОКУП-и в света - американската ASCAP и aнглийската PRS for Music се присъединиха към френската SACEM и проекта ѝ за създаване на споделена система за управление на авторски права, базирана на блокчейн технологията. Организациите се надяват по този начин да ускорят и да оптимизират процеса и да намалят грешките и разходите си.
- Английската PRS for Music наскоро стартира също и анти-пиратска система, Anti-Piracy System (MAPS), която позволява на самите потребители, в това число и на артистите да докладват сайтове, които нелегално използват защитено музикално съдържание. Благодарение на тях за около година ОКУП-а е успяла да затвори по съдебен път повече от 220 незаконни сайта и да делистне 275,000 връзки към такива от търсачката на Гугъл. Организацията дори е успяла да издейства едногодишна присъда на мъж, качвал песни на различни пиратски сайтове за споделяне на торенти.
- Дори в Русия - държавата, известна със скандално неефективната защита на авторското право, ОКУП-а RAO назначи независим одит на дейността си, в опит да се справи с обвиненията в непрозрачност и да подобри реномето си. Освен това, самото руско правителство смята да инвестира в обща платформа за управление на интелектуалната собственост, базирана на блокчейн технологията. Проектът IPChain, който обединява руски ОКУП-и и издатели, е възприеман като потенциален двигател за растеж и международна експанзия.
През 2016г. SACEM е проследила повече от 980 милиарда транзакции (сваляне или стрийминг на песен), отразяващи 100 милиона музикални творби от 157,000 артисти, и в резултат е разпределила възнаграждения в размер на 55 милиона евро.
В същото време двете най-големи организации в Обединеното кралство управляват правата на 500,000 артисти и имат общ годишен оборот от 1 милиард британски лири.
...