Страници

петък, 14 юли 2017 г.

Блокчейн и Музиката

В предходната статия Ви разказах какво представлява блокчейн технологията, а именно една огромна дигитална счетоводна книга, която се съхранява едновременно върху всички компютри, които я използват. Тя проверява и записва всички извършени транзакции, както и всяко разменено имущество. Освен това, всяка сделка върху веригата може да бъде автоматично извършена и заплатена, благодарение на т.нар. умни договори (smart contracts).

Разказах Ви също, че напоследък технологията беше интегрирана във все по-разнообразни сектори и индустрии и дойде време да разгледаме каква роля може да изиграе тя в музикалния бизнес.

Защо музикалната индустрия се нуждае от блокчейн технологията?

Да разгледаме първо кои от проблемите на индустрията биха могли да бъдат решени благодарение на технологията и по какъв начин. 
  • Започваме с най-съществения проблем в сектора - несправедливото заплащане на автори и изпълнители и загубата на средства по веригата от ползвател, през организации за колективно управление на авторски права (ОКУП-и) и продуцентски къщи до артистите.
След като дисковете и въобще физическите музикални носители излязоха от мода и MP3-ойките навлязоха масово, в сектора настъпи един рязък и доста продължителен спад във финансово отношение. В рамките на около 15 години огромна част от стойността на музикалната индустрия се изпари. Това бяха времена на шок и адаптация, но подобни кризи са се случвали винаги, когато нови технологии са навлизали в бизнеса. В този конкретен случай, проблемът се състоеше в това, че винаги, когато една песен е записана и разпространена под формата на компютърен файл, тя не съдържа в себе си абсолютно никаква достоверна информация относно автор, изпълнител или правоносител. Няма как един автор или изпълнител да получи дължимото му за употребата на създаденото от него произведение, при положение че данните за собствеността се съхраняват незнайно къде, как и от кого. Освен това, MP3-ойките могат лесно да бъдат копирани, променяни и фалшифицирани. Да добавим и, че заради липса на контрол, пиратството достигна върхове през тези години. Поради тези причини, съвсем разбираемо е, че голяма част от заетите в индустрията не получаваха дължимото им възнаграждение.

Около 15 години по-късно, нещата започват да си идват на мястото - благодарение на стрийминга, индустрията е отново в подем, печалбите растат (за някои) и все повече хора плащат редовно, за да потребяват музика. Законовата уредба наваксва бавно и се бори с пиратството. Само че, в момент, в който наблюдаваме главозамайващи иновации в дистрибуцията на музика, форматът, под който музиката се разпространява си остава същият - обикновен лесно манипулируем компютърен файл.

Но да оставим настрана средството за разпространение на музиката.
  • Друг съществен проблем е кой, къде и как съхранява и управлява данните за собствеността на музиката.
В предишни статии говорих надълго и нашироко за проблемите с управлението на авторските права и за факта, че артистите почти никога не получават това, което им се полага. Те често и не знаят кой колко им дължи, просто защото не е ясно кой, кога и как е ползвал техни произведения. За това отговарят националните организации за колективно управление на авторски права (ОКУП-и), но освен, че не успяват да проследяват всяка употреба, те доста трудно се справят и с поддържането на бази данни относно собствеността на всяка песен. Регистрите на правоносителите в музикалната индустрия представляват една голяма каша и то не само в България. Данните често са неверни, непълни или остарели. Освен това, тези бази данни не са почти никога прозрачни и публични.

Ако просто чуете една песен по радиото, ще Ви отнеме доста време и усилия да откриете кои са авторът, изпълнителят и правоносителят ѝ. Днес е малко по-лесно благодарение на приложения за идентифициране на музикални произведения като Shazam, но представете си как са стояли нещата преди 50 години. Ами ако чуете една песен и решите, че искате да я включите в своя реклама, филм или видео игра? Ще трябва да откриете някак правоносителя на песента, да поискате разрешение и да договорите условията, по които тази употреба ще се случи. В някои държави ще трябва да поискате разрешение и от автора и изпълнителя на парчето. Ако парчето има няколко автори - от всички тях, а ако те са с различни националности е възможно различни условия и закони да важат за всеки от тях... Масово този контакт с правоносителя просто не се случва и употребата остава незаплатена.

Всекидневно, потребители от цял свят качват в платформи като YouTube милиони клипчета, които съдържат нечие защитено музикално произведение, но без никакви данни относно правоносителя. Да не говорим и за огромния брой ремикси и кавъри на една песен, които обаче не препращат към оригинала и автора му по никакъв начин. 
  • От другата страна са данните относно кой, къде и как потребява музиката. Тази информация се държи от мултинационални технологични корпорации като Spotify, Apple Music, Amazon и Google, и артистите и авторите обикновено нямат достъп до нея.
Системата работи така, че в момента, в който едно произведение е създадено и публикувано, артистът вече няма никакъв контрол над него. Във времена, когато информацията е най-ценният ресурс, музикантите нямат достъп до данните относно техните фенове и начина, по който те потребяват музиката. Връзката и обменът между изпълнител и почитатели са нарушени.

Имайки под ръка този вид информация, платформите изброени по-горе имат безброй възможности да влияят на потреблението - те познават музикалните ни вкусове и ни предлагат подобен стил музика, за да слушаме повече. Знаят също каква музика предпочитаме за всеки отделен момент от деня и кога какво ще ни хареса - песен за спорт, песен за релакс, песен за купон. По същия начин познават тенденциите в момента и какъв тип песен има потенциала да стане хит. Те използват тези данни, за да таргетират по-добре потребителите си и да им продават реклами по-успешно, в резултат на което печелят милиони. А самите създатели на съдържанието, което тези компании използват, нямат същите възможности. 

Какво ще промени блокчейн?

В света на блокчейн технологията, една песен представлява имущество и всяка нейна употреба представлява транзакция. За да се осъществи сделката с песента, на първо място самата тя ще трябва да съдържа цялата нужна информация относно правоносителите й, за да се знае кой да бъде възнаграден.

Нов музикален формат

Блокчейн проектите, които се развиват през последните две години в областта на музиката работят по създаването на нов вид формат, който да замени MP3. Той ще представлява един вид контейнер, който ще събира освен самия музикален файл, и цялата нужна информация относно автори, изпълнители, музиканти, продуценти и т.н.

Когато блокчейн технологията бъде интегрирана в музикалната индустрия, това на практика ще значи, че всяка една употреба на музикално произведение ще се разменя срещу заплащане. Това заплащане обаче ще се случва за секунди, в криптовалута и ще достига директно до всеки един от участниците в създаването на песента. 

Посредниците стават ненужни

Благодарение на умните договори един артист ще може да заложи всички тези условия, при които всяка една употреба ще може да се случва и съответно - нужното заплащане. Софтуерът автоматично ще позволява всяка една транзакция, за която предварително установените условия са изпълнени, без участието нито на артиста, нито на какъвто и да е друг посредник.

При създаването на умните договори, всички правоносители могат да бъдат включени в сделката. Какво имам предвид ли? Още щом една песен е записана и качена в това онлайн пазарно пространство, като допълнителни данни в нея се залага процентното възнаграждение на всички участници в създаването й, а именно: композитор, текстописец, изпълнител, музиканти, продуцент, аранжор и т.н. Това значи, че в момента, в който една транзакция е извършена, всеки един от изредените получава процент от сумата, без да чака месеци наред докато тази сума преминава през ОКУП-и, продуцентски къщи, издатели и прочие. 

Разликата между блокчейн технологията и познатите ни вече платформи е, че при блокчейн парите отиват директно при артиста.

Може би вече разбирате, че тази иновация се оказва доста опасна за редица актьори от индустрията, чиято роля е само посредническа и може лесно да бъде поета от софтуер. Точно затова има силно противопоставяне и страх от блокчейн технологията в сектора, но със сигурност много такива посредници ще останат в историята.

Прозрачност на данните

Представете си една огромна платформа за музика, подобна на Amazon или Spotify. В нея, всеки потребител ще може директно да стриймва / слуша или да купи една песен, след като си заплати за услугата в криптовалута. Освен това, човек ще може и да заплати, за да използва песента в своя реклама или филм. Всички данни относно собствеността на произведението и всички участници в създаването му ще са там, публични, а и употребата няма как да се случи без заплащане. Пиратството неизбежно ще намалее. А и артистът ще може директно и в реално време да събира данни относно употребата на музиката му и да ги използва, както иска.

Проблеми и спънки

Пречките пред възприемането на блокчейн технологията не са технологични. Докато идеята за интегрирането на тази иновация в музикалния бизнес звучеше като научна фантастика преди около две години, то днес тя вече е все по-масова. Напоследък се нароиха много проекти и инициативи, които използват блокчейн на практика и демонстрират ползите от нея.

За щастие, и в България наскоро се заговори за блокчейн - австрийският професор Peter Tschmuck представи технологията на конференцията "Иновации в музикалните индустрии", организирана от музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров". Видео от събитието може да гледате на Facebook страницата на блога тук.

Много хора обче имат интерес информацията да остане скрита, парите да продължават да се губят по веригата и посредниците да запазят бизнеса си. Тяхното противопоставяне в момента е осезаемо. А интегрирането на блокчейн ще има смисъл наистина, само ако цялата индустрия се обедини и я възприеме.

Друга пречка пред блокчейн ще бъде желанието на хората да плащат за музика. Много хора са свикнали да имат свободен достъп до музика, без да се налага да плащат. В държави като България, потребителите са изключително нечувствителни към кражбата на авторски права и пиратството. Това е деликатен въпрос, защото една такава финансова преграда ще ограничи достъпа до култура на огромен брой хора. Само че, дори и без блокчейн, индустрията върви натам и се стреми все повече да ограничава свободния стрийминг, финансиран от реклами за сметка на много по-печелившия модел на месечен абонамент.

В следващата статия предстои да Ви разкажа за най-интересните проекти, комбиниращи блокчейн и музика. Очаквайте ги!
...