Как така в родината на най-големия музикален лейбъл в света, Universal, малките и независими продуценти успяват да поддържат устойчив растеж и здравословно финансово състояние? Нещо повече - как така независимите лейбъли - традиционен носител на музикално разнообразие и новаторсвтво - не са малцинство, а съставляват около 80% от френската музикална сцена?
Тайната е разгадана и естествено, държавата играе основна роля. От една страна, Франция има законови квоти за излъчване на френска и франкофонска музика в медиите от повече от 40 години, за което вече съм говорила. Тяхната цел е да стимулират предлагането чрез гарантирано търсене и ефектът е налице. От друга страна, френското правителство въвежда директни мерки за оздравяване на музикалната индустрия, след като секторът преживява сериозна финансова криза вследствие дигитализацията на музиката и спада в продажбите на физически носители.
През 2006 година Франция позволява на малките и най-уязвими музикални компании да се възползват от данъчен кредит и да спестят до 30% от производствените си разходи годишно, в размер до 1.1 милиона евро. Мярката е валидна и днес, а резултатите от нея са видими - стабилен и силен независим сектор, способен да инвестира и да се адаптира по-лесно към новите реалности в бизнеса и към доминацията на стрийминга.
Тези мерки следват традиционната френска философия на "културното изключение" - l'exception culturelle, според която културата не може да бъде третирана като всеки друг пазарен сектор. Този принцип е дълбоко залегнал във френското законодателство и редица подобни протекционистични механизми гарантират разцвета на френската култура във всичките й форми днес.
...