Защото днешният стрийминг модел просто не работи!

Стриймингът на музика отбеляза огромен растеж през 2016 година и се затвърди като най-доходният канал за разпространение на музика. Платените абонати на стрийминг услуги в световен мащаб достигнаха почти 100 милиона души, а има още толкова много пазари, които стрймърите все още не са завладели, включително Индия и Китай. Потенциалът на сектора е значителен, индустрията расте, доходите на звукозаписните компании също... Как да не сме доволни?

Проблемът е обаче, че моделът на стрийминг на музика е сбъркан в самата си същност! За един независим артист е невъзможно да се издържа от стрийминг, а пък стриймърите от своя страна генерират многомилионни загуби.

Моделът Не работи за артистите

Стрийминг моделът в днешния му вариант е просто неустойчив и не работи в интерес на артистите.

Повечето компании, които предлагат платен абонамент за стрийминг на музика функционират по следния начин:

• от всички доходи от абонаменти (100%)
• компанията запазва 30%, за да покрие собствените си разходи
• и заплаща 70% от доходите си на звукозаписните компании като права за ползването на техните каталози.

Какво получава артистът?

От тези 70%, разпределени между звукозаписните компании, всеки артист получава процент, пропорционален на броя слушания, които той или тя е генерирал/а за месеца, и съответен на условията на собствения му/ѝ договор със звукозаписната компания.

Дотук добре, но проблемът е, че колкото повече абонати всяка услуга привлича, толкова повече и по-разнообразна музика те слушат, толкова повече звукозаписни компании и артисти трябва да си поделят тези 70%. Според BuzzAngle Music, през 2016 година, абонатите на платени услуги в САЩ са генерирали 191 милиарда слушания, а растежът спрямо 2015 е 124.3%.

Резултатът е, че сумата, която стриймърът плаща на стрийм, т.е. на всяко индивидуално слушане намалява. С две думи, растежът на доходите не може да навакса растежа на консумацията.

В това се сътои абсурдът на стрийминг модела днес - колкото повече платени потребители има всяка една платформа, толкова по-малки суми тя ще плаща на творците!

Ето и доказателството:

През 2014 година, Spotify е плащал средно по USD 0.00521 на всяко индивидуално слушане, а през 2016 година цената пада с 16% до USD 0.00437.

(Съвсем отделен въпрос е дали е справедливо едно слушане на което и да е музикално произведение да струва 4 хилядни от долар)

В същото време, платените абонати на платформата са се увеличили от 10 милиона души до, забележете, 40 милиона души.

Именно затова толкова много музикални звезди от всякакви жанрове се противопоставят на този модел и не позволяват тяхната музика да бъде разпространявана в стрийминг платформите - Radiohead, Prince, Taylor Swift и други.

Моделът Не работи и за стриймърите

Съвременният стрийминг модел не е особено благотворен и за самите стриймъри - Spotify не може да генерира печалба за 10-годишно съществуване, Soundcloud бяха принудени да въведат платен абонамент заради финансови проблеми, а в началото на 2017 обявиха, че до края на годината парите най-вероятно ще им свършат... Такива чисто музикантски проекти, родени от музиканти за музиканти не оцеляват лесно в тази среда. Да не говорим за нови прохождащи компании, за които направо е невъзможно. Един стартъп трябва да осигури огромно финансиране, за да сключи сделки с лейбълите, за да използва каквото и да е музикално съдържание, преди въобще да е започнал всяка друга работа по проекта си. Малко са и инвеститорите, които ще се навият да ги финансират...

Очевидно е, че в тази среда могат да оцелеят само технологичните гиганти, за които музиката е просто страничен бизнес, който те могат да си позволяват да поддържат дори и губещ. Apple Music разполага с огромна фен база, услугата е предварително инсталирана в най-известния телефон в света и е достъпна в повече от 100 държави. Съвсем естествено е, че услугата успя да привлече 20 милиона платени потребители за по-малко от 2 години, т.е. половината от 40-милионната платена публика на 10-годишната Spotify! Естествено е също, че Apple използва монополното си положение на пазара на телефони и огромната си финансова и маркетингова мощ, за да си издейства добри сделки с лейбълите, които рядко са в полза на творците!

Всички технологични гиганти, стъпили вече в музикалната индустрия ще я доминират оттук нататък и ще застрашават всеки по-малък проект! Те ще започнат да налагат и по-ниски цени, което е неизбежно - цената от 10 долара, евро, паунда или лева за месечен абонамент беше неизменна величина за около десетилетие!

Amazon вече потвърди тази теория с навлизането си на пазара на стрийминг на музика - цената на услугата в пакет с други продукти пада до 4 долара на месец!

Само можем да се чудим каква част от тези 4 долара ще отива при творците!

#StreamingModel #MusicStreaming #ValueGap

Статистическите данни проверих тук, тук и тук!

...