Отново за музикалната индустрия

Днес предаването "Денят започва с култура" на Българската Национална Телевизия посвети част от ефирното си време на музикалната индустрия и проблемите в нея.

Интересът към темата изглежда е породен от статия в "Капитал", която разглежда "разминаването" между растежа на индустрията и несъответстващите възнаграждения, които артистите получават.

Поздравявам БНТ и предаването в частност, както и вестник "Капитал", че се занимават с темата и й дават гласност. Все пак, не съм съгласна с някои от нещата, които бяха казани днес и искам да внеса малко яснота по редица въпроси тук:

• Вярно е, че стрийминг услугите преобърнаха до голяма степен начина, по който музиката бива възприемана - форматът на музикалния албум е почти отживелица днес и ролята му е тотално различна. Въпреки че албуми продължават да се издават, един албум се слуша в неговата цялост и последователност, така както е замислен от твореца, почти само от най-върлите му фенове. Преди, сингъл / песен се издаваше, за да се промотира албум. Днес, една песен сама по себе си е продукт, който слушателите все по-рядко възприемат в контекста на албума, в който тя е записана и издадена, и все по-често в контекста на тематичен плейлист.
• Има 2 вида стрийминг услуги (онлайн услуги, предлагащи музика по поискване): т.нар. free-tire / ad-supported стрийминг, т.е. свободна, неплатена услуга, където обаче слушаното музикално съдържание е прекъсвано от реклами, и premium - платените стрийминг услуги, които предлагат целия си каталог срещу месечен абонамент. 

Spotify и YouTube предлагат и двата вида стрийминг, докато Apple Music, Tidal, Amazon предлагат услуга само срещу абонамент. Големите звукозаписни компании, както и част от изпълнителите са противници на безплатния стрийминг, защото авторските възнаграждения, които Spotify плаща на база доходите си от реклама са много по-ниски от тези, базирани на абонаменти. YouTube принципно плаща скандално ниски възнаграждения, не само при безплатната си услуга.

Като цяло, индустрията бавно се придвижва към елиминиране на свободния стрийминг, но YouTube все още е най-мащабната музикална платформа и мощен маркетингов инструмент, така че все още сме далече от този момент.

• Вярно е, че качеството на звука се различава при сравнение между стрийминг услуги и физически музикални носители като грамофонни плочи и дискове, но разликата е едва доловима за непрофесионално ухо. Освен това, стрийминг услугите Tidal и френската Deezer вече предлагат и висококачествен стрийминг на малко по-висока цена.
• Ролята на стрийминга в откриването и в предлагането на нова музика е доста съмнителна. Естествено, новите технологии улесниха страшно много връзката между млади, прохождащи музиканти и тяхната публика, но в същото време предлагането е толкова наситено, че някои музикални произведения никога няма да бъдат чути и просто ще потънат в този безбрежен океан. През 2013г. Spotify публикува статистика, според която 20% от наличния каталог на платформата никога не е бил слушан - тогава този процент се е равнявал на 4 милиона песни!
• Твърдението, с което наистина не съм съгласна засяга възнагражденията, които здездите получават от стрийминг платформите. Нормално е една от най-големите продуцентски компании в България в лицето на Саня Армутлиева да защитава тезата, че стриймингът е благотворен за всички, особено когато лейбълите глобално са най-облагодетелствания играч в бизнеса. Вече съм разглеждала стрийминг модела и колко неспреведлив е той за творците. Макар и косвено, г-жа Армутлиева също намекна, че колкото повече абонати привличат тези услуги и колкото повече музика се слуша на тях, толкова по-малко пари ще получава всеки един изпълнител или автор, и точно в това се състои абсурдът! 

Не бива да сравняваме индустрията днес с тази от "едно време", и е абсолютно нелогично да сравняваме процентите от приходите на лейбълите, отиващи при артистите тогава и сега. Договорите, сключвани между изпълнители и лейбъли, както и обема от права, управляван от продуцентските къщи са обект на постоянна динамика.

• Аз съм на мнение, че не бива да се опитваме да опростяваме една толкова сложна материя и да поставяме всички играчи под един знаменател. Стрийминг моделът може да е печеливш за един изпълнител, но това зависи от редица фактори. Например: кой притежава правата на съответната музика; колко популярен е един изпълнител; какъв е договорът между музикантът и продуцентската къща, (ако има такъв); дали звукозаписната компания е независима или е един от големите три лейбъла (условията, в които работят продуцираните от тях музиканти са коренно различни); на колко голям пазар оперира музикантът; колко голяма и колко лоялна е фен-базата на съответния изпълнител; културни специфики на публиката - доколко стриймингът е навлязъл и доколко продажбите на физически носители съществуват.

Възнагражденията, които един изпълнител получава от своя продуцент се изчисляват по безкрайно сложни формули и зависят от техния конкретен договор. В момента е много трудно да се уточни колко пари идват от стрийминг, колко - от продажба на диск, колко - от реклама с участието на звездата и колко - от филм, изплолзвал музиката. Вече съществуват технологичните решения, с които това положение ще се промени и всяка употреба на музика ще се следи онлайн и ще се заплаща автоматично. Но все още не сме стигнали дотам.

И за да завърша, искам да кажа, че някои части от статията на "Капитал" ме объркват:

"Ситуацията е сложна. Договорите на отделните звезди ще бъдат предоговорени, най-вероятно тихомълком. Големите лейбъли ще трябва да намалят дивидентите си от стрийминг услуги, а самите стрийминг услуги ще трябва да започнат да работят на печалба."

За съжаление, никой и нищо не може да ни гарантира, че лейбълите ще урежат приходите си от стрийминг, (аз дори не се и надявам), нито пък, че стрийминг услугите ще генерират някаква печалба. И по този въпрос съм писала - точно защото лейбълите са безкомпромисни спрямо възнагражденията, които получават от стрийминг услугите, много стартъпи в сектора не оживяха. Стрийминг платформите оперират в условия на изключително нелоялна конкуренция, в които само технологични гиганти като Apple, Amazon и Google могат да си позволят да поддържат губещ музикален бизнес, докато конкуренцията загине. Единственият самотен играч сред най-големите, Spotify предстои да се яви на най-сериозния си тест, а именно излизането на борсата и никой не знае дали ще се справи. Жалко е, че Sрotify е стигнал дотук - до 100 милиона потребители, благодарение на много частни инвестиции и упорство, но не и благодарение на каквато й да е подкрепа от страна на лейбълите.

Предстои да пиша още много за стрийминг услугите, защото промените в индустрията са изключително динамични. Очаквайте!

...