Рут представя новия си албум след броени дни в Зала "България" и подозирам, че и тази песен ще прозвучи там :)
...
Добре дошли в блога, посветен на музикалния бизнес! Тук ще нищим всички проблеми на съвременната музикална индустрия и ще апелираме за по-справедливо възнаграждение на творците! Ще изследваме иновациите и ще стискаме палци на стартъпите! Ще се молим блокчейн технологията да бъде интегрирана и дружно възприета от всички в сектора възможно най-скоро, а сайтовете за вторична продажба на билети за концерти да умрат незабавно! И разбира се, ще слушаме музика! Поздрави, Албена
Страници
▼
събота, 11 ноември 2017 г.
Obsession
Направо съм обсебена от това супер яко парче на Рут Колева и ЖЛЪЧ, още откакто го чух за първи път!
Рут представя новия си албум след броени дни в Зала "България" и подозирам, че и тази песен ще прозвучи там :)
Рут представя новия си албум след броени дни в Зала "България" и подозирам, че и тази песен ще прозвучи там :)
петък, 10 ноември 2017 г.
Какво ново се случва около Spotify? - Част 2
Като изключим по-изгодните договори, сключени с големите лейбъли, през последните месеци имаше и доста други събития, свързани със Spotify - нови услуги, придобиване на стартъпи, нови инструменти за артистите. Всички стъпки, които Spotify предприема в момента са в името на успешното ѝ излизане на борсата и предстои да видим какъв ще е резултатът.
С идеята да привлече повече и по-известни артисти, Spotify значително разшири обема на данните, които предоставя на творците. Опцията 'Fan Insights', която съществуваше от 2015г. и, която позволяваше на певците да следят броя на феновете и слушанията си, вече е ребрандирана като 'Spotify for Artists'. Артистите и мениджърите им могат да следят пола, възрастта и географското положение на феновете си. Така те могат по-добре да планират кои държави едно евентуално турне да обхване и къде концертните зали ще бъдат пълни. Певците могат да проверят как почитателите им са открили тяхната музика - дали Spotify я е препоръчала, или е била включена в някой плейлист. По този начин може да се предвиди как нова музика да бъде лансирана и кои маркетингови и промоционални похвати ще имат успех. Освен това, всеки изпълнител може да провери кои други артисти се харесват на феновете му и може да търси сътрудничество и общи проекти с тях.
Нов абонаментен пакет - Spotify и Hulu
През септември, Spotify обяви нов абонаментен план, предназначен за студентите - неограничена музика без реклами, плюс съдържанието на телевизионния и филмов стриймър Hulu на цена от 4.99 долара на месец. Досега Spotify таксуваше студентите същата тарифа само за музика, т.е. офертата е много изгодна, имайки предвид, че Hulu продуцира изключителни програми, като наградения сериал The Handmaid's Tale например.
Важно е да се отбележи, че голяма част от тази такса ще отива при Hulu, т.е. приходите към Spotify и съответно към артистите ще са по-малки.
През септември, Spotify обяви нов абонаментен план, предназначен за студентите - неограничена музика без реклами, плюс съдържанието на телевизионния и филмов стриймър Hulu на цена от 4.99 долара на месец. Досега Spotify таксуваше студентите същата тарифа само за музика, т.е. офертата е много изгодна, имайки предвид, че Hulu продуцира изключителни програми, като наградения сериал The Handmaid's Tale например.
Spotify става все по-социална
В стремежа си да предостави повече опции за комуникация на потребителите си, Spotify задълбочава интеграцията си с Facebook Messenger. Абонатите на Spotify могат не само директно да отворят приложението за съобщения, но и да създадат плейлист и да го споделят с приятелите си в Messenger - опция, наречена ‘Group Playlists for Messenger’. Освен това, всички участници в разговора могат да добавят песни и по този начин да градят плейлиста заедно. Тази стъпка със сигурност носи маркетингови ползи за Spotify, имайки предвид мащаба на Facebook.
Apple Music също разработва социалния аспект на платформата си и пусна опция потребителите да се следват едни други. Очаква се стрийминг услугите да стават все по-социални с времето и да се доближават все повече до концепцията на социалните мрежи. Някои смятат, че е възможно Spotify да развие още социалната си стратегия и да добави опция за "истории" по подобие на Snapchat и Instagram.
В стремежа си да предостави повече опции за комуникация на потребителите си, Spotify задълбочава интеграцията си с Facebook Messenger. Абонатите на Spotify могат не само директно да отворят приложението за съобщения, но и да създадат плейлист и да го споделят с приятелите си в Messenger - опция, наречена ‘Group Playlists for Messenger’. Освен това, всички участници в разговора могат да добавят песни и по този начин да градят плейлиста заедно. Тази стъпка със сигурност носи маркетингови ползи за Spotify, имайки предвид мащаба на Facebook.
Spotify позволи на лейбълите да плащат, за да включат свое съдържание в потребителски плейлист
Spotify изпробва нов маркетингов похват, при който продуцентските къщи могат да плащат за да включат песни на свои артисти в плейлисти, генерирани от потребителите. Малка подробност - тази практика засяга само свободните, неплащащи клиенти на платформата. Разбираемо е, че Spotify търси допълнителни източници на приходи, а пък и това е удобен начин да се хареса на лейбълите. Обаче, по този начин платформата увеличава допълнително рекламното съдържание, показвано на свободните ползватели. Тези спонсорирани песни не са брандирани като такива, а и се показват на фенове, таргетирани по музикални предпочитания. Малко подвеждащо за услуга, която се слави с алгоритмите си за разпознаване на музикални вкусове.
Spotify изпробва нов маркетингов похват, при който продуцентските къщи могат да плащат за да включат песни на свои артисти в плейлисти, генерирани от потребителите. Малка подробност - тази практика засяга само свободните, неплащащи клиенти на платформата. Разбираемо е, че Spotify търси допълнителни източници на приходи, а пък и това е удобен начин да се хареса на лейбълите. Обаче, по този начин платформата увеличава допълнително рекламното съдържание, показвано на свободните ползватели. Тези спонсорирани песни не са брандирани като такива, а и се показват на фенове, таргетирани по музикални предпочитания. Малко подвеждащо за услуга, която се слави с алгоритмите си за разпознаване на музикални вкусове.
Spotify придоби блокчейн и AI стартъпи
Spotify е купувала много по-малки компании през годините, работещи в разнообразни сфери. Придобиването на този конкретен стартъп обаче е значително събитие поради няколко причини - Mediachain Labs разработва децентрализирана система, базирана на блокчейн технологията, за идентифициране и следене на артистични творби онлайн. С тази стъпка Spotify цели най-вече да успокои певци, композитори и текстописци, че прави всичко възможно, за да осигури по-акуратно проследяване на използваното музикално съдържание, и съответно по-справедливо заплащане на всички правоносители. Откакто съществува, платформата е постоянно по съдилища, заради незаплатени авторски възнаграждения, и в най-честия случай се оправдава с недобро администриране на данни. Инвеститорите не са особено очаровани от този факт, така че е похвално, че Spotify се старае да подобри управлението на авторски права.
Това придобиване е важно и поради още една причина - един от най-големите играчи в индустрията призна потенциала на блокчейн технологията и по този начин я постави под прожекторите. Всички блокчейн проекти преди тази сделка бяха като че ли нишови и незабелязани от широката общественост.
Spotify не изостава и в друга гореща сфера на технологиите - изкуствен интелект. Компанията купи френския стартъп Niland, който използва изкуствен интелект, за да изучава музикалните предпочитания на потребителите. Благодарение на това придобиване, Spotify се надява да подобри и да персонализира новата музика, която предлага на абонатите си, в унисон с личните им вкусове.
Spotify е купувала много по-малки компании през годините, работещи в разнообразни сфери. Придобиването на този конкретен стартъп обаче е значително събитие поради няколко причини - Mediachain Labs разработва децентрализирана система, базирана на блокчейн технологията, за идентифициране и следене на артистични творби онлайн. С тази стъпка Spotify цели най-вече да успокои певци, композитори и текстописци, че прави всичко възможно, за да осигури по-акуратно проследяване на използваното музикално съдържание, и съответно по-справедливо заплащане на всички правоносители. Откакто съществува, платформата е постоянно по съдилища, заради незаплатени авторски възнаграждения, и в най-честия случай се оправдава с недобро администриране на данни. Инвеститорите не са особено очаровани от този факт, така че е похвално, че Spotify се старае да подобри управлението на авторски права.
Това придобиване е важно и поради още една причина - един от най-големите играчи в индустрията призна потенциала на блокчейн технологията и по този начин я постави под прожекторите. Всички блокчейн проекти преди тази сделка бяха като че ли нишови и незабелязани от широката общественост.
Spotify не изостава и в друга гореща сфера на технологиите - изкуствен интелект. Компанията купи френския стартъп Niland, който използва изкуствен интелект, за да изучава музикалните предпочитания на потребителите. Благодарение на това придобиване, Spotify се надява да подобри и да персонализира новата музика, която предлага на абонатите си, в унисон с личните им вкусове.
Spotify for Artists - нов инструмент за артистите
С идеята да привлече повече и по-известни артисти, Spotify значително разшири обема на данните, които предоставя на творците. Опцията 'Fan Insights', която съществуваше от 2015г. и, която позволяваше на певците да следят броя на феновете и слушанията си, вече е ребрандирана като 'Spotify for Artists'. Артистите и мениджърите им могат да следят пола, възрастта и географското положение на феновете си. Така те могат по-добре да планират кои държави едно евентуално турне да обхване и къде концертните зали ще бъдат пълни. Певците могат да проверят как почитателите им са открили тяхната музика - дали Spotify я е препоръчала, или е била включена в някой плейлист. По този начин може да се предвиди как нова музика да бъде лансирана и кои маркетингови и промоционални похвати ще имат успех. Освен това, всеки изпълнител може да провери кои други артисти се харесват на феновете му и може да търси сътрудничество и общи проекти с тях.
Всичко е в името на успешното листване на борсата
Spotify се подготвя усилено за излизане на борсата, дори отвори офис в Ню-Йорк, за да е по-близо до банки и съветници. Отне ѝ обаче доста време да убеди инвеститорите да ѝ се доверят, поради лошото си финансово състояние. Приходите на компанията през 2016г. са се увеличили с 50% спрямо предходната година, достигайки 2.9 милиарда евро, но чистата ѝ загуба също е нараснала повече от двойно - от 231 милиона евро през 2015г. до 539 милиона през 2016г.
Все пак, данните за бързия растеж на платените потребители на платформата изглежда успокоиха до голяма степен експертите, защото пазарната оценка на компанията порасна от 13 милиарда долара до 16 милиарда долара само за няколко дни. Според някои анализатори стойността на Spotify ще достигне 20 милиарда долара след излизането ѝ на борсата и 55 милиарда до 2020г.
Инвеститорите са обнадеждени най-вече, защото на платформата тепърва ѝ предстои да завладява развиващите се пазари, извън Европа и САЩ. В държави като Китай и Индия потенциалът за развитие е огромен и Spotify може да привлече 500 милиона потребители до 2020г. Важно е да отбележим обаче, че в развиващите се държави Spotify ще събира по-ниски абонаментни такси, определени спрямо стандарта на живот, и съответно приходите ще са по-малки. Така например, едномесечен абонамент в момента във Франция струва 13.87 долара, в България 6.93 долара, а във Филипините - 2.93 долара.
Според слуховете, излизането на борсата предстои да се случи съвсем скоро - до края на годината или в началото на следващата. Изглежда, че Spotify смята да използва по-скоро нетрадиционен модел на листване - директно листване вместо по-често използваното първично публично предлагане (ППП / IPO). Каква е разликата? При първичното публично предлагане компанията създава акции и ги продава на посредници - банки, инвестиционни фондове, брокери, които впоследствие ги продават в деня на листването на борсата. Този метод дава по-големи гаранции на компанията, че ще събере нужните ѝ средства от инвеститорите, а посредниците получават комисионна. Цената, на която посредниците купуват акциите понякога е изкуствено намалена, за да постигнат те по-голяма печалба. ППП е най-често срещаният похват за излизане на борсата, особено на големи технологични компании.
При втория метод, директно листване, компанията сама продава акциите си. Това означава, че Spotify може да събере повече пари, без да губи средства за такси и комисионни, но пък рискът е по-голям. Цената на акциите тук се определя от търсенето и предлагането и не е нужно малките инвеститори да чакат големите играчи, преди да могат да купят своя дял. От друга страна, понякога точно големите посредници промотират конкретните акции и привличат повече инвеститори, и без тяхна помощ е възможно да минат седмици и дори месеци преди нужните средства да бъдат събрани. Инвеститорите на Wall Street са често консервативни и могат да сметнат подобна стъпка като неспазване на нужните стандарти. Да се надяваме, че Spotify има изградено име и това няма да се случи.
Spotify се подготвя усилено за излизане на борсата, дори отвори офис в Ню-Йорк, за да е по-близо до банки и съветници. Отне ѝ обаче доста време да убеди инвеститорите да ѝ се доверят, поради лошото си финансово състояние. Приходите на компанията през 2016г. са се увеличили с 50% спрямо предходната година, достигайки 2.9 милиарда евро, но чистата ѝ загуба също е нараснала повече от двойно - от 231 милиона евро през 2015г. до 539 милиона през 2016г.
Все пак, данните за бързия растеж на платените потребители на платформата изглежда успокоиха до голяма степен експертите, защото пазарната оценка на компанията порасна от 13 милиарда долара до 16 милиарда долара само за няколко дни. Според някои анализатори стойността на Spotify ще достигне 20 милиарда долара след излизането ѝ на борсата и 55 милиарда до 2020г.
Инвеститорите са обнадеждени най-вече, защото на платформата тепърва ѝ предстои да завладява развиващите се пазари, извън Европа и САЩ. В държави като Китай и Индия потенциалът за развитие е огромен и Spotify може да привлече 500 милиона потребители до 2020г. Важно е да отбележим обаче, че в развиващите се държави Spotify ще събира по-ниски абонаментни такси, определени спрямо стандарта на живот, и съответно приходите ще са по-малки. Така например, едномесечен абонамент в момента във Франция струва 13.87 долара, в България 6.93 долара, а във Филипините - 2.93 долара.
Според слуховете, излизането на борсата предстои да се случи съвсем скоро - до края на годината или в началото на следващата. Изглежда, че Spotify смята да използва по-скоро нетрадиционен модел на листване - директно листване вместо по-често използваното първично публично предлагане (ППП / IPO). Каква е разликата? При първичното публично предлагане компанията създава акции и ги продава на посредници - банки, инвестиционни фондове, брокери, които впоследствие ги продават в деня на листването на борсата. Този метод дава по-големи гаранции на компанията, че ще събере нужните ѝ средства от инвеститорите, а посредниците получават комисионна. Цената, на която посредниците купуват акциите понякога е изкуствено намалена, за да постигнат те по-голяма печалба. ППП е най-често срещаният похват за излизане на борсата, особено на големи технологични компании.
При втория метод, директно листване, компанията сама продава акциите си. Това означава, че Spotify може да събере повече пари, без да губи средства за такси и комисионни, но пък рискът е по-голям. Цената на акциите тук се определя от търсенето и предлагането и не е нужно малките инвеститори да чакат големите играчи, преди да могат да купят своя дял. От друга страна, понякога точно големите посредници промотират конкретните акции и привличат повече инвеститори, и без тяхна помощ е възможно да минат седмици и дори месеци преди нужните средства да бъдат събрани. Инвеститорите на Wall Street са често консервативни и могат да сметнат подобна стъпка като неспазване на нужните стандарти. Да се надяваме, че Spotify има изградено име и това няма да се случи.
Какво се случва с възнагражденията към артистите
Както писах още през януари, доминиращият в момента стрийминг модел не работи, защото колкото повече потребители има една платформа, толкова по-малки възнаграждения към артистите плаща. С една дума, възнаграждението на един стрийм / слушане намалява, колкото оборота на компанията се увеличава. Затова не е изненадващо, че въпреки растежа на приходите и пазарната оценка на Spotify, платформата плаща все по-малко на артистите.
През януари 2017г. Spotify плаща 0.00013508 долара на стрийм от рекламно-финансирания си план и 0.00065749 долара на слушане от абонамент. Това значи, че един артист трябва да генерира 740,302 слушания от свободни потребители или 152,094 слушания от платени абонати, за да спечели 100 долара (без да смятаме дела на продуцентската къща) (Изт. Digital Music News).
Редица фактори ще допринасят тези суми да намаляват още повече занапред - Spotify се договори да плаща по-малко на големите лейбъли, т.е. на артистите, промотира нови по-евтини абонаменти, предстои да разраства потребителската си база в развиващите се страни, където приходите ще са по-малки.
Очевидно е, че моделът не е устойчив за творците и предстои да видим какво ще стане в бъдеще.
Следете блога, за да се запознаете с алтернативни стрийминг модели, работещи в интерес на артистите. До скоро!
Както писах още през януари, доминиращият в момента стрийминг модел не работи, защото колкото повече потребители има една платформа, толкова по-малки възнаграждения към артистите плаща. С една дума, възнаграждението на един стрийм / слушане намалява, колкото оборота на компанията се увеличава. Затова не е изненадващо, че въпреки растежа на приходите и пазарната оценка на Spotify, платформата плаща все по-малко на артистите.
През януари 2017г. Spotify плаща 0.00013508 долара на стрийм от рекламно-финансирания си план и 0.00065749 долара на слушане от абонамент. Това значи, че един артист трябва да генерира 740,302 слушания от свободни потребители или 152,094 слушания от платени абонати, за да спечели 100 долара (без да смятаме дела на продуцентската къща) (Изт. Digital Music News).
Редица фактори ще допринасят тези суми да намаляват още повече занапред - Spotify се договори да плаща по-малко на големите лейбъли, т.е. на артистите, промотира нови по-евтини абонаменти, предстои да разраства потребителската си база в развиващите се страни, където приходите ще са по-малки.
Очевидно е, че моделът не е устойчив за творците и предстои да видим какво ще стане в бъдеще.
Следете блога, за да се запознаете с алтернативни стрийминг модели, работещи в интерес на артистите. До скоро!
...
Страхотна Българска Независима Музика
Тези момчета може и да ви звучат като психедилични ветерани от 70-те години, но в действителност те тъкмо представиха първия си албум. Страхотни са, нали?
VAN COCK
VAN COCK
...
понеделник, 6 ноември 2017 г.
Какво ново се случва около Spotify?
През последните няколко месеца имаше доста интересни новини около Spotify, които до голяма степен отразяват тенденциите на развитие на индустрията като цяло. Компанията се подготвя усилено да излезе на борсата и, въпреки че редица експерти вярваха, че не е готова за този ход, Spotify изглежда взима все по-зрели решения. И при все че не малко скандали съпровождат най-големия платен стриймър на музика (т.е. онлайн доставчик на музика по поискване), той не спира да расте на пълни обороти.
За да подобри финансовото си състояние, Spotify има два варианта - или да плаща по-малко на правоносителите, или сама да произвежда съдържанието, което разпространява, т.е. да продуцира музика. Вече има доста примери на артисти, които опитват да издават албумите си без помощта на продуцентска къща. Frank Ocean издаде албум в Apple Music, а пък Imogen Heap и RAC публикуват директно върху блокчейна на Ujo Music, както вече Ви разказах тук. Има все повече подобни възможности в индустрията, които до голяма степен обезсмислят съществуването на лейбълите, така че е много вероятно и Spotify скоро да започне да продуцира.
Очаквайте скоро и втора порция новини от Spotify. До скоро!
Броят на платените потребители на Spotify нараства все по-бързо
През месец юли 2017г., платените потребители на Spotify достигат 60 милиона души от общо 140 милиона активни потребители. Платформата е привлякла последните 10 милиона абонати за около 4 месеца, докато й отнема 6 месеца да достигне от 40 милиона до 50 милиона платени потребители, т.е. Spotify успява да запише все по-бърз темп на растеж. За сравнение, шест месеца отне на Apple Music да достигне от 20 милиона до 27 милиона потребители.
В действителност, единственият показател, който има значение в индустрията е броят на платените абонати. Големите продуцентски къщи са върли противници на свободния стрийминг, финансиран от реклами, и правят всичко възможно да го ликвидират. Платеният абонамент е много по-привлекателен за лейбълите от финансова гледна точка, само че те все още не могат да преборят най-голямата платформа за свободен стрийминг YouTube, чиято маркетинговата мощ не е за пренебрегване.
Spotify открай време защитава тезата, че колкото по-удобни и общодостъпни са стрийминг услугите, толкова повече свободни потребители ще се пренасочват към платен абонамент. Компанията също твърди, че все повече от неплащащите ѝ клиенти ще оценят стойността на платената услуга и ще се пренасочат към нея. Скоростта, с която това пренасочване от рекламно-финансиран към платен абонаментен план се случва определя до голяма степен отношенията между платформата и най-големите продуцентски къщи.
Затова не е изненадващо, че в резултат на забързания си растеж, платформата успя да сключи много по-изгодни сделки с трите големи лейбъла. Добрите статистики със сигурност носят големи ползи на Spotify, защото не само най-известните, а и всички малки и независими артисти са заинтригувани да покажат творчеството си пред такава огромна аудитория.
През месец юли 2017г., платените потребители на Spotify достигат 60 милиона души от общо 140 милиона активни потребители. Платформата е привлякла последните 10 милиона абонати за около 4 месеца, докато й отнема 6 месеца да достигне от 40 милиона до 50 милиона платени потребители, т.е. Spotify успява да запише все по-бърз темп на растеж. За сравнение, шест месеца отне на Apple Music да достигне от 20 милиона до 27 милиона потребители.
В действителност, единственият показател, който има значение в индустрията е броят на платените абонати. Големите продуцентски къщи са върли противници на свободния стрийминг, финансиран от реклами, и правят всичко възможно да го ликвидират. Платеният абонамент е много по-привлекателен за лейбълите от финансова гледна точка, само че те все още не могат да преборят най-голямата платформа за свободен стрийминг YouTube, чиято маркетинговата мощ не е за пренебрегване.
Spotify открай време защитава тезата, че колкото по-удобни и общодостъпни са стрийминг услугите, толкова повече свободни потребители ще се пренасочват към платен абонамент. Компанията също твърди, че все повече от неплащащите ѝ клиенти ще оценят стойността на платената услуга и ще се пренасочат към нея. Скоростта, с която това пренасочване от рекламно-финансиран към платен абонаментен план се случва определя до голяма степен отношенията между платформата и най-големите продуцентски къщи.
Затова не е изненадващо, че в резултат на забързания си растеж, платформата успя да сключи много по-изгодни сделки с трите големи лейбъла. Добрите статистики със сигурност носят големи ползи на Spotify, защото не само най-известните, а и всички малки и независими артисти са заинтригувани да покажат творчеството си пред такава огромна аудитория.
Нови договори с големите лейбъли - нов модел на лансиране на музика
В продължение на години, големите лейбъли водеха война със Spotify и отказваха да "продължават да я субсидират". Платформата изплаща 80% от приходите си на правоносителите, поради което и не е успяла да запише нито цент печалба за десетгодишната си история - факт, който хич не се нрави на настоящи и бъдещи инвеститори. За щастие, продуцентските къщи най-после осъзнаха, че подкрепяйки Spotify, спомагат собствения си растеж - стриймингът вече е най-големият източник на доходи в индустрията. Освен това, компанията трябва да постигне здравословно финансово състояние, за да излезе успешно на борсата, а самите лейбъли държат акции в Spotify и имат интерес тя да расте.
Затова и параметрите на новите сделки между Spotify и трите големи лейбъла - Warner, Universal и Sony, не са изненадващи. Te най-после се съгласяват да получават значително по-малък дял от приходите на Spotify. Само че искат някои неща в замяна...
Затова и параметрите на новите сделки между Spotify и трите големи лейбъла - Warner, Universal и Sony, не са изненадващи. Te най-после се съгласяват да получават значително по-малък дял от приходите на Spotify. Само че искат някои неща в замяна...
Spotify се задължава да постигне доста амбициозни цели за растеж на платените си абонати, а ако не успее, лейбълите ще продължат да получават 80% от приходите ѝ, както досега.
По-важно последствие от тези договори обаче е, че Spotify се задължава да ограничава свободните си потребители и да пуска някои нови албуми само за платените си абонати за срок от две седмици.
С тази мярка продуцентските къщи предполагат, че ще стимулират свободните потребители да се абонират, за да имат по-бърз достъп до желаната музика. Най-вероятно конкретните нови албуми ще са на разположение на всички платени стрийминг платформи, т.е. това ограничено съдържание няма да представлява стимул конкретно за потребителите на Spotify.
Самите стрийминг услуги подкрепяха тази идея за "запазено" съдържание и всяка от големите пробва да публикува ексклузивни албуми, в стремежа си да привлече абонати. Оказа се обаче, че този модел не работи особено успешно. В един момент платен абонат на Spotify нямаше достъп нито до новия албум на Frank Ocean, публикуван ексклузивно от Apple Music, нито до албумите на Beyonce или Kanye, издадени извънредно в Tidal, т.е. платените 10 лева/евро/долара на месец са били на вятъра. За да бъде сигурен, че ще има достъп до най-новата музика веднага след излизането й, човек трябва или да се абонира за поне три стрийминг услуги едновременно, или да си купува всеки новоизлязъл албум, или да ги пиратства. Със сигурност първите две опции не са по джоба на всеки музикален фен, а пиратстването е все още сравнително лесно и безнаказано, особено по нашите ширини.
В крайна сметка, резултатът от ограничаването на свободните потребители може да бъде по-скоро негативен и вместо да преминат към платен абонамент, те могат да прескочат към незаконни практики. Няма нищо лошо да се експериментира с различни модели на лансиране на нова музика и, както Даниел Ек от Spotify казва "не трябва всички албуми на всички артисти да се издават по един и същ начин". Да не забравяма обаче, че успеха на Spotify доведе до огромен спад в пиратстването на музика и, ако сега, в стремежа си да угоди на лейбълите, Spotify ограничи свободния стрийминг, финансиран от реклами, алтернативата за неплатежоспособните фенове остава или споделянето на торенти, или YouTube. И двата варианта са пагубни за артистите.
Самите стрийминг услуги подкрепяха тази идея за "запазено" съдържание и всяка от големите пробва да публикува ексклузивни албуми, в стремежа си да привлече абонати. Оказа се обаче, че този модел не работи особено успешно. В един момент платен абонат на Spotify нямаше достъп нито до новия албум на Frank Ocean, публикуван ексклузивно от Apple Music, нито до албумите на Beyonce или Kanye, издадени извънредно в Tidal, т.е. платените 10 лева/евро/долара на месец са били на вятъра. За да бъде сигурен, че ще има достъп до най-новата музика веднага след излизането й, човек трябва или да се абонира за поне три стрийминг услуги едновременно, или да си купува всеки новоизлязъл албум, или да ги пиратства. Със сигурност първите две опции не са по джоба на всеки музикален фен, а пиратстването е все още сравнително лесно и безнаказано, особено по нашите ширини.
В крайна сметка, резултатът от ограничаването на свободните потребители може да бъде по-скоро негативен и вместо да преминат към платен абонамент, те могат да прескочат към незаконни практики. Няма нищо лошо да се експериментира с различни модели на лансиране на нова музика и, както Даниел Ек от Spotify казва "не трябва всички албуми на всички артисти да се издават по един и същ начин". Да не забравяма обаче, че успеха на Spotify доведе до огромен спад в пиратстването на музика и, ако сега, в стремежа си да угоди на лейбълите, Spotify ограничи свободния стрийминг, финансиран от реклами, алтернативата за неплатежоспособните фенове остава или споделянето на торенти, или YouTube. И двата варианта са пагубни за артистите.
Spotify сама да продуцира музика
За да подобри финансовото си състояние, Spotify има два варианта - или да плаща по-малко на правоносителите, или сама да произвежда съдържанието, което разпространява, т.е. да продуцира музика. Вече има доста примери на артисти, които опитват да издават албумите си без помощта на продуцентска къща. Frank Ocean издаде албум в Apple Music, а пък Imogen Heap и RAC публикуват директно върху блокчейна на Ujo Music, както вече Ви разказах тук. Има все повече подобни възможности в индустрията, които до голяма степен обезсмислят съществуването на лейбълите, така че е много вероятно и Spotify скоро да започне да продуцира.
Очаквайте скоро и втора порция новини от Spotify. До скоро!
...