Ренесанс на грамофонните плочи - кой, как и защо?

Откакто биват заменени от по-модерните носители на музикално съдържание, грамофонните плочи се превръщат в символ на носталгията по отминалите времена и в атрибут на всеки истински музикален фен. С дигиталната ера за жалост дойде и смъртта на физическите магазини за т. нар. винили, но през последните години се наблюдава интересна тенденция - нови грамофонни плочи се записват и се купуват масово. Нещо повече - през 2016г., за първи път в историята, продажбите на грамофонни плочи във Великобритания генерираха повече приходи от продажбите на дигитални музикални файлове.

Погледнато принципно, единствената причина човек да си закупи грамофонна плоча би била да си припомни 60-те и 70-те години - времената, когато музиката е била рядкост и затова е била изключително ценна, когато музиката се е "притежавала" и това притежание е било определящ фактор за вкус, социален статус, а в българския контекст - често и за характер и смелост.

Оказва се обаче, че реалността е друга - ренесанса на винилите не се дължи на носталгични 60-годишни фенове на класическия рок, а на т.нар. "милениали" - днешните тийнеджъри, родени на прага на или през новото хилядолетие.

Какво кара един тийнеджър да плати 25-30 евро за грамофонна плоча?

Ролята на грамофонните плочи днес е тотално променена - те отдавна не са единственият начин слушател да възприема музика, а са символ на любовта и лоялността на един истински фен към любимия му артист.

Винилите днес представляват мърч (от merch, merchandise = стока, рекламен материал) - т.е. още един от физическите продукти, с които бандите се рекламират и които продават на най-верните си фенове. Мърч вече не са само тениски и плакати, а всичко, което артистът продава, с изключение на дигиталния музикален файл. Бидейки технологично остарели носители на музикално съдържание, грамофонните плочи, а дори вече и дисковете се превърнаха в мърч - физическа стока,предлагана в ограничено количество, чиято емоционална стойност надхвърля многократно практическата полза от нея.

За по-младите поколения обаче винилите са начин за постигане на директна връзка между творец и почитател. Нещо повече - в днешния забързан и постоянно променящ се свят, грамофонните плочи са константа. Във времена, когато ежегодно се появява нов модел на всеки носител на музикално съдържание, който те използват, било то телефон, компютър или айпод, винилите са ретро ковчежето, което винаги ще пази любимата им музика. Освен това, грамофонната плоча е лично притежание, което можеш да пипнеш и с което да украсиш дома си. Тя е колекционерски предмет, който може да носи и автограф и, който в крайна сметка предлага различно музикално преживяване.

За щастие, възраждането на винилите се усеща и в България - появиха се и физически, и виртуални магазини за грамофонни плочи, като Дюкян Меломан например, а редовно се организират и базари за винили.

Не е ясно колко дълго ще продължи този възход - дали е само временна аномалия или трайна тенденция. Но аз лично съм щастлива, че ако пожелая мога да чуя почти всеки нов албум на плоча.

...