Започваме с новия албум на Kayno Yesno Slonce - магическа смесица от български народни инструменти, звученето с дъх на безвремие на Jozef Van Wissem и келтската елегичност на Wardruna. Чуйте ги!
...
вторник, 25 април 2017 г.
Фолклорът пак е на мода
Вторник е денят за независима българска музика! През следващите няколко седмици ще Ви представя групи, експериментиращи с народното творчество, с цел да го възкресят от забравата на времето.
Започваме с новия албум на Kayno Yesno Slonce - магическа смесица от български народни инструменти, звученето с дъх на безвремие на Jozef Van Wissem и келтската елегичност на Wardruna. Чуйте ги!
Започваме с новия албум на Kayno Yesno Slonce - магическа смесица от български народни инструменти, звученето с дъх на безвремие на Jozef Van Wissem и келтската елегичност на Wardruna. Чуйте ги!
понеделник, 24 април 2017 г.
Музикаутор срещу БНР, Рунд 2 - Как се стигна дотук?
Може би сте усетили от първата част на статията, че в този спор заставам по-скоро на страната на БНР. Все пак предупредих, че няма да съм напълно безпристрастна :)
Причината е, че още в началото ми се стори абсолютно безумно от икономическа гледна точка да се иска една организация да увеличи тройно или четворно разходите си, при положение че приходите й остават непроменени. И то с аргумента да се постигнат някакви средни европейски нива... Някак ми прозвуча точно като предизборни обещания за космически нива на пенсиите...
Мнението ми се затвърди до някаква степен, когато разбрах, че "Музикаутор" са отказали да присъстват на споменатата Кръгла маса на тема "Обществени медии и публични финанси. Казусът БНР и "Музикаутор", организирана от УНСС, под предлога, че не е работа на университета да разисква подобни въпроси. За какво ли иначе служат академичните институции в България, кой знае?
Причината е, че още в началото ми се стори абсолютно безумно от икономическа гледна точка да се иска една организация да увеличи тройно или четворно разходите си, при положение че приходите й остават непроменени. И то с аргумента да се постигнат някакви средни европейски нива... Някак ми прозвуча точно като предизборни обещания за космически нива на пенсиите...
Мнението ми се затвърди до някаква степен, когато разбрах, че "Музикаутор" са отказали да присъстват на споменатата Кръгла маса на тема "Обществени медии и публични финанси. Казусът БНР и "Музикаутор", организирана от УНСС, под предлога, че не е работа на университета да разисква подобни въпроси. За какво ли иначе служат академичните институции в България, кой знае?
Let's talk numbers
Според действащия до края на 2016г. договор между "Музикаутор" и БНР, медията заплаща авторски възнаграждения в размер на 1% от държавната си субсидия (която се равнява на 42.1 млн лв.), плюс 4.55% от рекламните си приходи (около 1.7 млн лв. за 2015г.). Според годишния отчет на "Музикаутор" за 2015г. тази сума възлиза на около 500 000 лв.
Какво иска "Музикаутор"?
"Музикаутор" настоява авторските отчисления, плащани от БНР след 2016г. да растат поетапно - от 2.5% (от брутния приход, т.е. субсидия плюс рекламни приходи) през 2017г., до 4.4% през 2021г.
Един от аргументите на "Музикаутор" е, че средните за Европа авторски възнаграждения, плащани от субсидиите на обществените радиа възлизат на около 3%-3.5%, но нека не забравяме стандартът на повечето от въпросните държави е несравним с нашия.
Вторият агрумент за исканото увеличение е, че медията излъчва два пъти повече музикални произведения от каталога на "Музикаутор" и, че той съставлява повече от 50% от програмното време на радиото. Генералният директор на БНР, Александър Велев потвърждава, че радиото излъчва повече музика с права, контролирани от "Музикаутор", но за широката публика тази статистика е недостъпна.
Да не забравяме, че освен тези 4.4%, искани от "Музикаутор", БНР би трябвало да плати още толкова на организацията, обединяваща музикалните продуценти "Профон", т.е. общо близо 10% от приходите на радиото.
"Музикаутор" настоява авторските отчисления, плащани от БНР след 2016г. да растат поетапно - от 2.5% (от брутния приход, т.е. субсидия плюс рекламни приходи) през 2017г., до 4.4% през 2021г.
Един от аргументите на "Музикаутор" е, че средните за Европа авторски възнаграждения, плащани от субсидиите на обществените радиа възлизат на около 3%-3.5%, но нека не забравяме стандартът на повечето от въпросните държави е несравним с нашия.
Вторият агрумент за исканото увеличение е, че медията излъчва два пъти повече музикални произведения от каталога на "Музикаутор" и, че той съставлява повече от 50% от програмното време на радиото. Генералният директор на БНР, Александър Велев потвърждава, че радиото излъчва повече музика с права, контролирани от "Музикаутор", но за широката публика тази статистика е недостъпна.
Да не забравяме, че освен тези 4.4%, искани от "Музикаутор", БНР би трябвало да плати още толкова на организацията, обединяваща музикалните продуценти "Профон", т.е. общо близо 10% от приходите на радиото.
Отпор на радиото
Ръководството на националното радио отказва, с аргумента, че при константен размер на държавната субсидия, която получава, няма как да си позволи да увеличи процента, плащан за авторски права повече от тройно.
Ако беше приело тези условия, само за 2017г. БНР трябваше да изплати на "Музикаутор" 1.8 млн лв.
Важно е да отбележим, че на практика БНР ще разполага с по-малко държавни пари през 2017г. На хартия субсидията остава почти непроменена - 42.2 млн лв., само че радиото е нагърбено с още един значителен разход - този за охрана.
Въпреки нереалистичните искания на "Музикаутор", БНР прави реверанс и предлага да увеличи отчисленията от търговска дейност, въпреки че по закон БНР може да продава двойно по-малко рекламно време от търговските радиостанции - 6 минути на час срещу 12 минути на час. Велев коментира, че е предложил между 17% и 20% увеличение на авторските възнаграждения за 2017г., т.е. с около 100,000 лв.
"Музикаутор" отказва, тъй като рекламният приход е несигурен, докато държавната субсидия е гарантирана.
Ръководството на националното радио отказва, с аргумента, че при константен размер на държавната субсидия, която получава, няма как да си позволи да увеличи процента, плащан за авторски права повече от тройно.
Ако беше приело тези условия, само за 2017г. БНР трябваше да изплати на "Музикаутор" 1.8 млн лв.
Важно е да отбележим, че на практика БНР ще разполага с по-малко държавни пари през 2017г. На хартия субсидията остава почти непроменена - 42.2 млн лв., само че радиото е нагърбено с още един значителен разход - този за охрана.
Въпреки нереалистичните искания на "Музикаутор", БНР прави реверанс и предлага да увеличи отчисленията от търговска дейност, въпреки че по закон БНР може да продава двойно по-малко рекламно време от търговските радиостанции - 6 минути на час срещу 12 минути на час. Велев коментира, че е предложил между 17% и 20% увеличение на авторските възнаграждения за 2017г., т.е. с около 100,000 лв.
"Музикаутор" отказва, тъй като рекламният приход е несигурен, докато държавната субсидия е гарантирана.
Така се стигна до скандала
След като БНР отказва да се съгласи с условията, "Музикаутор" изпраща нотариална покана, с която от 1 януари 2017г. забранява излъчването на музикалния каталог, контролиран от нея и по този начин създава световен прецедент. Никога и никъде досега не се е случвала подобна забрана и то засягаща държавна медия. БНР е заставено да запълва 12-те си програми само с музика от публичната сфера, т.е. музика, чиито авторски права са изтекли или са доброволно предоставени на радиото от правоносителите.
Практиката в световен мащаб е изтичащият договор да продължи да действа до сключването на нов, който при нужда може да се подпише със задна дата.
БНР е най-редовният платец и бива наказан, за сметка на много други търговски радиостанции, които не плащат, но не понасят подобни санкции. Да не говорим, че БНР е поставено в много по-неблагоприятни условия от частните радиа, които плащат между 2% и 5% от приходите си за авторски права. Авторските възнаграждения, плащани от БНР, независимо от размера им, съставляват около 40% от тоталните приходи на "Музикаутор". От целия останал радиопазар, т.е. от 85 регистрирани радиопрограми, организацията е събрала едва 613,000 лв. за 2015г., в сравнение с 500,000 лв., платени от БНР. "Музикаутор" оправдава тази ситуация с факта, че междуфирмената задлъжнялост пречи на рекламодатели и частни радиа да уредят сметките си.
При все това е абсурдно организация за колективно управление на авторски права да напада по подобен начин медията, която на практика я "храни" и на всичкото отгоре да твърди, че го прави в интерес на музикантите...
Как реагира държавата?
Процедурата по одобрение на тарифите на авторските възнаграждения, които "Музикаутор" ще получава от радиата след 2016г. е нарушена не от кого да е, а от Министерството на Културата (МК). През ноември 2016г. МК подписва тарифата, засягаща частните радиа, но не и тази за БНР. Само че министърът нито я одобрява, нито я отхвърля и по този начин оставя "Музикаутор" и радиото сами да уреждат конфликта помежду си.
При положение, че има отделни тарифи и, че МК не подписва тази, засягаща националното радио, министърът негласно признава специалния статут на БНР и отказва да го постави под еднакви условия с частните радиа. Все пак, България е страна по международни спогодби за защита на обществените медии, с които се задължава да им осигурява адекватно финансиране.
Обаче, проблемът е, че БНР не получава абсолютно никаква институционална подкрепа в този спор. Александър Велев коментира, че с отказа си да одобри или отхвърли тарифата, на практика министърът нарушава закона и абдикира от задълженията си. Ако не е съгласен с предлаганата тарифа, той би трябвало да поиска от "Музикаутор" и АБРО да я мотивират икономически или да я променят.
Урок по лобизъм
Както вече посочих в първата част на статията, основният принцип при създаване на ОКУП е равнопоставеността на творците. При положение че една такава организация има задължението да управлява правата, както на членовете й, така и на нечленове, няма реална нужда да съществуват няколко различни ОКУП-а за една и съща категория авторско право. Само че законът все пак трябва да осигури такава възможност, за да могат недоволните от функционирането на една ОКУП да се отделят и да създадат друга.
Една от участничките в дискусията по време на гореспоменатата кръгла маса, адвокат Чобанова, хвърли светлина върху законовия контекст на спора. Тя обясни, че вследствие дискриминационната политика, водена в сектора през последните години, тази законова възможност на практика вече не съществува.
БНР е най-редовният платец и бива наказан, за сметка на много други търговски радиостанции, които не плащат, но не понасят подобни санкции. Да не говорим, че БНР е поставено в много по-неблагоприятни условия от частните радиа, които плащат между 2% и 5% от приходите си за авторски права. Авторските възнаграждения, плащани от БНР, независимо от размера им, съставляват около 40% от тоталните приходи на "Музикаутор". От целия останал радиопазар, т.е. от 85 регистрирани радиопрограми, организацията е събрала едва 613,000 лв. за 2015г., в сравнение с 500,000 лв., платени от БНР. "Музикаутор" оправдава тази ситуация с факта, че междуфирмената задлъжнялост пречи на рекламодатели и частни радиа да уредят сметките си.
При все това е абсурдно организация за колективно управление на авторски права да напада по подобен начин медията, която на практика я "храни" и на всичкото отгоре да твърди, че го прави в интерес на музикантите...
Как реагира държавата?
Процедурата по одобрение на тарифите на авторските възнаграждения, които "Музикаутор" ще получава от радиата след 2016г. е нарушена не от кого да е, а от Министерството на Културата (МК). През ноември 2016г. МК подписва тарифата, засягаща частните радиа, но не и тази за БНР. Само че министърът нито я одобрява, нито я отхвърля и по този начин оставя "Музикаутор" и радиото сами да уреждат конфликта помежду си.
При положение, че има отделни тарифи и, че МК не подписва тази, засягаща националното радио, министърът негласно признава специалния статут на БНР и отказва да го постави под еднакви условия с частните радиа. Все пак, България е страна по международни спогодби за защита на обществените медии, с които се задължава да им осигурява адекватно финансиране.
Обаче, проблемът е, че БНР не получава абсолютно никаква институционална подкрепа в този спор. Александър Велев коментира, че с отказа си да одобри или отхвърли тарифата, на практика министърът нарушава закона и абдикира от задълженията си. Ако не е съгласен с предлаганата тарифа, той би трябвало да поиска от "Музикаутор" и АБРО да я мотивират икономически или да я променят.
Урок по лобизъм
Както вече посочих в първата част на статията, основният принцип при създаване на ОКУП е равнопоставеността на творците. При положение че една такава организация има задължението да управлява правата, както на членовете й, така и на нечленове, няма реална нужда да съществуват няколко различни ОКУП-а за една и съща категория авторско право. Само че законът все пак трябва да осигури такава възможност, за да могат недоволните от функционирането на една ОКУП да се отделят и да създадат друга.
Една от участничките в дискусията по време на гореспоменатата кръгла маса, адвокат Чобанова, хвърли светлина върху законовия контекст на спора. Тя обясни, че вследствие дискриминационната политика, водена в сектора през последните години, тази законова възможност на практика вече не съществува.
През 2011г. е приета промяна на законовите норми, уреждащи регистрацията на ОКУП, с която всяка новосъздадена ОКУП се задължава да сключва споразумение за функционирането си с първата регистрирана ОКУП. По-късно е въведено подобно изискване и при пререгистрация, т.е. напълно се обезсмисля учредяването на нова ОКУП. Недоволните от функционирането на една ОКУП губят единствения инструмент за противодействие.
Това е пример за лобизъм като по учебник. Като резултат от тези решения, от 26 ОКУП-а в областта на музиката, в България остават само две - "Музикаутор" и "Профон".
Дори няма нужда Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да отсъжда дали "Музикаутор" злоупотреба с господстващото си положение или не, защото на практика организацията функционира като монополист.
По време на дискусията в УНСС, няколко пъти беше спомената и една директива на ЕС, която хармонизира правилата за функционирането на ОКУП-ите във всички европейски държави и, чието транспониране (въвеждане) в българското законодателство се бави вече повече от година. Тя ще задължи всяка ОКУП да действа напълно прозрачно и да предоставя публично пълна информация относно тарифи, критерии за членство, каталог и решения при спорове. Освен това, тя още веднъж откроява равнопоставеността и на правоносителите, и на потребителите на права, и здравата конкуренция между тях като основни принципи.
В последната част на тази поредица ще дам своите предложения как управлението на авторските права да се подобри и ще разгледам примери от света. Очаквайте я!
P.S. Докато пишех тази статия в средата на месец април, излезе информация, че всъщност нов договор между "Музикаутор" и БНР все още няма, въпреки че той трябваше да бъде подписан още в началото на март. Явно сагата продължава...
Това е пример за лобизъм като по учебник. Като резултат от тези решения, от 26 ОКУП-а в областта на музиката, в България остават само две - "Музикаутор" и "Профон".
Дори няма нужда Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да отсъжда дали "Музикаутор" злоупотреба с господстващото си положение или не, защото на практика организацията функционира като монополист.
По време на дискусията в УНСС, няколко пъти беше спомената и една директива на ЕС, която хармонизира правилата за функционирането на ОКУП-ите във всички европейски държави и, чието транспониране (въвеждане) в българското законодателство се бави вече повече от година. Тя ще задължи всяка ОКУП да действа напълно прозрачно и да предоставя публично пълна информация относно тарифи, критерии за членство, каталог и решения при спорове. Освен това, тя още веднъж откроява равнопоставеността и на правоносителите, и на потребителите на права, и здравата конкуренция между тях като основни принципи.
В последната част на тази поредица ще дам своите предложения как управлението на авторските права да се подобри и ще разгледам примери от света. Очаквайте я!
P.S. Докато пишех тази статия в средата на месец април, излезе информация, че всъщност нов договор между "Музикаутор" и БНР все още няма, въпреки че той трябваше да бъде подписан още в началото на март. Явно сагата продължава...
...
Абонамент за:
Коментари (Atom)