Тъкмо прочетох една интересна книга и искам да Ви разкажа какви мисли предизвика тя в мен. Книгата е "
Rockonomics: What the Music Industry Can Teach Us About Economics (And Our Future)" или в свободен превод - музикалната индустрия и какво можем да научим от нея относно световната икономика и бъдещето. Авторът е Alan B. Krueger - професор по икономика и съветник на президента Обама по време на управлението му.
Книгата представлява много интересен преглед на музикалния бизнес от икономическа гледна точка. Отделено е внимание на всеки клон от индустрията, който в момента генерира по-значителни приходи - в това число са стрийминга, авторските права и живите изпълнения. Авторът предоставя интересна статистика и стъпва на нея, за да обясни някои от феномените в индустрията, както само един икономист би направил. Обаче, според мен не успява, защото креативните индустрии не винаги се побират в рамките на един традиционен бизнес.
Ще изброя някои от нещата, които ми направиха най-силно впечатление или предизвикаха несъгласие у мен. Вие не разчитайте само не моето мнение - прочетете книгата и нека я обсъдим заедно :)
- Авторът разглежда музикалната индустрия като "индустрия на суперзвездите". Той има предвид, че само най-популярните музикални звезди могат да бъдат считани за успешни, тъй като само те наистина генерират значителни приходи от дейността си. Той потвърждава, че нито стрийминга, нито живите изпълнения носят особени средства за музикантите, освен ако те не са суперзвезди. Съгласна съм, така е, но какво да правят независимите и прохождащи музиканти? Krueger не дава алтернатива, нито предлага как трябва да се промени средата, за да не изхвърля по-малките от уравнението. Аз не искам да живея в свят, в който съществуват само Taylor Swift и Beyonce. Независимо колко страхотни са те, музикалната индустрия е безкрайно богата и разнообразна, за да я свеждаме само до най-популярния 1% от артистите.
- Според автора, хората от индустрията не бива да се позовават на стойността на цената на един стрийм - или колко плаща стрийминг услугата за всяко едно слушане. Той смята, че тази стойност е без значение, защото по-важният показател е броят на стрийминг услугите и броят на потребителите, които ги ползват и плащат за тях. Krueger смята, че колкото повече доставчици има и колкото повече хора се абонират за тях, толкова по-добре би било за индустрията като цяло, дори и крайната цена на стрийм да намалява. За мен именно това е доказателството колко всъщност е сбъркан модела на повечето стрийминг платформи. Как така и доставчиците, и потребителите на един продукт ще се множат, а приходът към производителя на същия този продукт ще намалява? Как такава система може да бъде здравословна и устойчива? И в същия ред на мисли - цената на слушане може да не е от голямо значение за мега звездите, но със сигурност е съществена величина за прохождащите музиканти.
- Krueger отделя голямо внимание на ролята на късмета в музикалния бизнес. Той дава за пример супер любопитни истории за случайни срещи, променили живота и кариерата на редица артисти - от Elton John до The Beatles. Късметът със сигурност е фактор, но не е достатъчно да се разчита само на него. Не можем да кажем на едно дете, мечтаещо да стане музикант, че бъдещето му зависи от предразположението на звездите. Трябва да има рационални фактори за успех.
- Krueger се опитва да докаже корелация между защитата на авторското право и качеството и количеството на музикалната продукция в съответната държава. Тоест колкото по-добре защитени са авторските права на дадена територия, толкова повече и по-качествена музика ще се създава там. До известна степен има право - колкото по-добре заплатени са артистите, толкова по-мотивирани ще са да създават още музика. Само че как можем да оценим количеството и качеството на музиката, която не е била създадена, защото даден музикант не е могъл да си позволи да се занимава с музика? И от друга страна - колко много музиканти записват гениални неща вкъщи, качват ги в YouTube и не печелят и цент от тях?
- Според автора, сайтовете за вторична продажба на билети за концерти съществуват, за да балансират цените на билетите, т.е. те хармонизират търсенето и предлагането, в случай, че официалната цена е под очакванията на пазара. За мен операторите на подобни сайтове са престъпници, които злоупотребяват с любовта на феновете, за да се облагодетелстват. Подобни компании нямат абсолютно никаква роля в индустрията - те печелят на гърба и на артистите, и на феновете. За щастие, в някои държави вече се подеха законодателни инициативи за забрана или поне наказание на подобни сайтове. Ще ви разкажа за тях скоро.
- Последната глава в книгата е посветена на Китай и е изключително интересна. Аз нямах представа, че китайците доскоро не са имали никаква концепция за авторско право. Krueger извежда като последствие факта, че голяма част от традиционната китайска музика не е съхранена. Той разказва също за музиката на живо в Китай и как тя е повлияна от политиките на комунистическата партия. Доскоро на феновете е било забранено да танцуват и дори да се изправят по време на концерт, а днес вече в станата се организират първите мащабни музикални фестивали. Организаторите на такива събития най-често са китайци, образовани на запад, които са се посветили на мисията да развиват сектора вкъщи. Те се сблъскват с редица препятствия, като например задължението да държат определен брой билети в резерв, в случай, че член на партията или семейството му решат да посетят събитието.
Ако и Вие попаднете на такива интересни четива, ще съм благодарна да ги споделите и да ги обсъдим заедно.
...
За да подкрепите блога, използвайте albena.chain или кораловия бутон Become a Patron горе вдясно ↗↗↗
Коралът е
цветът на 2019г. според pantone, така че съвсем случайно сме супер модерни и визуално!
Благодаря Ви от сърце за подкрепата!
