Годината на българската независима сцена!

Наближава края на годината и е време да направим обзор на независимата музика, излязла в България през 2017г.

Толкова много хубави неща се появиха през годината, че аз не мога да определя кое ми е любимо!

Ще споделя тук някои от албумите на 2017г., които не съм Ви представила досега и очаквам с нетърпение да чуя впечатленията Ви!

Само преди дни Polina/ Polina Antonova представи дебютния си албум:

А преди седмица So Called Crew пуснаха дългоочаквания си нов албум, който със сигурност си заслужава хвалбите :)

Преди това, нови попълнения дойдоха от Les Animaux Sauvages, Panican Whyasker, WOSH MC, Saint Electrics, Angel Kovachev

Да си пожелаем 2018г. да е още по-богата на хубава, жанрово разнообразна музика :)

...

Стрийминг Алтернатива - 1D touch

Искам да Ви разкажа за един много специален за мен стартъп - 1D Lab е лаборатория за културно и социално предприемачество, базирана във Франция, където аз стажувах преди известно време и намерих страхотни приятели. Техният основен проект е мултимедийната стрийминг платформа 1D touch, която е изключително интересна от икономическа гледна точка. Цялата компания е изградена върху идеята да се предоставят нови начини за потребление на култура в дигиталната ера и в същото време да се осигури по-справедливо възнаграждение на творците!

1D Lab е в буквалния смисъл лаборатория, посветена на експериментиране и иновации в културата. Тя е основана като кооперация, работеща в обществен интерес, легална форма, съществуваща във Франция. В този смисъл тя е представител на световното движение на т.нар. "онлайн кооперации", които развиват дигитални услуги като същевременно разпределят печалбата измежду всички участници. Това значи, че не само създателите на услугата и посредниците имат право на дял, по модела на доминиращите в момента стрийминг платформи, ами и създателите на самото съдържание, което платформата предлага.

Компанията е изградена върху няколко основни стълба, които я правят уникална:

Само независими творби. Създадена от артисти за артисти

1D touch е основана от самите творци и от представители на индустрията във Франция, в това число музиканти, продуценти, текстописци, радио водещи, собсвеници на концертни зали и др. Интересна характеристика на платформата е, че тя е посветена изцяло и само на независимо изкуство, т.е. не включва произведения на най-големите продуцентски къщи и на най-масовите музикални звезди. Тя е създадена с идеята да даде пространство за изява на малките и независими творци, които в общия случай са носителите на иновации и артистично разнообразие.

Франция е държава, в която културата е на почит и има значително търсене и предлагане на артистични творби, били те книги, музика, филми, видео игри и т.н. Най-голямата компания в сектора в световен мащаб, Universal, също е френска. От гледна точка на музиката, вече съм Ви разказвала, че Франция е един от най-мащабните пазари в света, където 80% от произведената музика е независима. В държавата има изключително добре развита екосистема от "инди" творци и продуцентски къщи, така че не е изненадващо, че и подобна платформа се е зародила там.

Музикалната платформа 1D touch стартира с над 1 милион заглавия във всякакви жанрове през 2013г., благодарение на дистрибуторите Believe Digital, Idol и CD1D. Днес тя вече представя каталог от 2.5 милиона заглавия от 245,000 артисти и 28,000 лейбъла.

Една от основните цели на 1D touch е да бъде олицетворение на музикалното разнообразие, така че музиката, която предлага не е само френска, а идва от цял свят. Като антипод на големите стрийминг платформи като Spotify и Apple Music, които обикновено се съсредоточават върху най-големите звезди, 1D touch цели да покаже най-малките и да улесни откриването на нова музика. По подобие на Spotify, и 1D touch използва плейлисти, за да изведе определена музика на преден план, но за разлика от най-големия стриймър, тук курирането се прави от хора, а не от алгоритми. И аз самата създавах плейлисти, когато бях там и беше много забавно :)

Мултимедийна платформа - стрийминг на видео игри, книги, комикси

Още от самото начало, 1D touch е създадена с идеята да бъде мултимедийна платформа. Тя предлага селекция от независими видео игри, благодарение на дистрибутора Plug In Digital и на платформата Steam.

От скоро стрийминг услугата предлага и електронни книги и комикси. И най-малките слушатели не са пренебрегнати и имат възможност да слушат детски песнички и аудио приказки, предоставени от Munki. От януари 2018г. платформата ще предоставя и съдържанието на стриймъра на документални филми Tënk. 1D touch не спира да разширява услугата си, с цел да предостави възможно най-разнообразно културно съдържание на едно място и така да улесни всеки заинтересован.

1D touch предлага и физически аркадни устройства за игри по подобие на класическата Pac-Man. По този начин, компанията опитва да демонстрира нагледно услугата си за стрийминг на видео игри.

Иновативен икономически модел

1D touch се обявява за първата в света справедлива стрийминг платформа. По-доброто възнаграждение на творците е дълбоко залегнало в логиката на компанията, отново като антипод на доминиращите стрийминг платформи, които според мнозина обезценяват музиката и печелят на гърба на артистите. 1D touch се слави с иновативния си бизнес модел, според който платформата се задължава да плаща по-високи възнаграждения на слушане, но и да разпределя печалбата си измежду всички кооператори.

Приходите на платформата идват от месечни абонаменти и се разпределят по следния начин:

• 20% отиват за функционирането на самата кооперация - административни, легални и режийни разходи;
• 15% отиват при всички артисти, присъстващи в каталога, като фиксирано възнаграждение, независещо от броя слушания;
• 40% се разпределят отново измежду творците, но на база броя слушания;
• 15% са запазени за иновации и развитие на нови услуги и продукти;
• 10% се трупат в солидарен спестовен фонд, създаден с идеята да се подпомагат независими продуценти и да се финансират колективни проекти.

Благодарение на този модел, през 2015г. 1D touch успява да плати възнаграждение на артистите в размер на 0.09 евро на слушане, докато основния ѝ конкурент във Франция, Deezer, плаща 0.004 евро на стрийм.

Иновативен модел на дистрибуция

1D touch не се разпространява като повечето стрийминг платформи. Компанията е избрала по-интересен B2B модел (бизнес-бизнес), с идеята да достигне до възможно най-широка публика. 1D touch е налична само в партньорската мрежа на платформата, състояща се от библиотеки, медиатеки, културни центрове и концертни зали. Всички тези институции плащат месечен абонамент на компанията и съответно техните членове / клиенти имат неограничен достъп до платформата и ресурсите ѝ.

1D touch е стартъп и е в етап на развитие, така че услугата все още не е достъпна навсякъде. В България тя е на разположение на клиентите на Френския Институт /Institut Français/.

Има няколко аргумента в защита на този нетрадиционен модел на дистрибуция: от една страна, крайния потребител не се нагърбва с допълнителни разходи, за да потребява повече култура и по този начин тя остава достъпна и за не особено платежоспособните. Само срещу месечната абонаментна карта в най-близката библиотека, човек има под ръка огромен каталог от книги, музика, видео игри, комикси. Всеки клиент получава свой акаунт в платформата и може да я ползва навсякъде и по всяко време. От друга страна, този модел поставя отново малко позабравените културни центрове под прожекторите. Компанията разчита на експертизата и знанията на културните работници и гледа на тях като на най-добрия възможен посредник между културата и потребителя. Библиотекарите заемат отново ролята, която са заемали в продължение на векове - на критици и куратори на културно съдържание, само че вече в дигиталната ера с модерни инструменти. 

Малко е сложно да си представим всичко това от българска гледна точка, имайки предвид нашите бедни и забравени от държавата библиотеки. Тук не можем и да си помислим за подобни модерни технологии в контекста на библиотеките. Във Франция тези институции са културни средища в пълния смисъл на думата, имат доста финансови ресурси и успяват да привличат и млади, и възрастни. Много е обширна темата каква културна политика води Франция, за да постигне нещо подобно - не само от гледна точка на състоянието и ролята на културните институции, а и с оглед на обществото, което търси и потребява огромно количество културни продукти.

Териториално развитие - Divercities

1D Lab експериментира и в друга посока - териториалното развитие, съживяването и растежа на градове и села, както и стимулирането на туризма чрез културата.Така се ражда и вторият проект на компанията - алтернативен културен гид, под формата на мобилно приложение - Divercities.

Приложението промотира туристически атракции, музеи или други културни институции, концертни зали или барове чрез курирано културно съдържание. Разпознавайки местоположението на потребителя чрез геолокация, Divercities предлага специално таргетирани тематични мултимедийни плейлисти - т.нар. "капсули". Те могат да включват музика, игри, комикси, статии и видеа, обвързани по някакъв начин със съответното място.

Цялото културно съдържание, препоръчвано от Divercities е отново независимо, а музикалния каталог идва от 1D touch, така че артистите се възнаграждават справедливо. Приложението е безплатно, но все още не работи за България.

Куратори на капсули могат да бъдат, както служителите на 1D Lab, така и всички потребители и партньори на платформата. Библиотекарите също са мотивирани да създават капсули, за да промотират своята институция пред клиентите си. По този начин лабораторията им предоставя и нови инструменти за комуникация и обмен с публиката им.

Сами виждате, че съществуват и алтернативи на доминиращите стрийминг платформи, които се опитват да работят в интерес на артистите. Макар такива проекти да са все още малко популярни и локални, няма пречки те да стават все по-мащабни и масови.

Следете блога за още подобни добри примери :) До скоро!

...

Вдъхновение на Седмицата

Новият албум на гигантите U2 е страхотен!

...

Нова Независима Музика

Българската независима сцена е изключително жанрово разнообразна и напоследък излизат все повече хубави неща!

Koka Mass Jazz пусна нов трак:

SOUNDPROPHET представиха нов албум:

А WYZE пусна дебютен краткосвирещ албум:


 
Освен това, беше лансиран новият независим лейбъл Sofia Beats - чуйте първия им албум и ги подкрепете тук.

...

Obsession

Новият албум на Noel Gallagher е вече тук!!!

...

Нова независима музика!

Снощи групата Funky Miracle представиха дебютния си албум, заедно с този хубав клип:

А пък Dorothy Takev и Boyan ни зарадваха с нов сингъл :)

...

Obsession

Направо съм обсебена от това супер яко парче на Рут Колева и ЖЛЪЧ, още откакто го чух за първи път!

Рут представя новия си албум след броени дни в Зала "България" и подозирам, че и тази песен ще прозвучи там :)

...

Какво ново се случва около Spotify? - Част 2

Като изключим по-изгодните договори, сключени с големите лейбъли, през последните месеци имаше и доста други събития, свързани със Spotify - нови услуги, придобиване на стартъпи, нови инструменти за артистите. Всички стъпки, които Spotify предприема в момента са в името на успешното ѝ излизане на борсата и предстои да видим какъв ще е резултатът.

Нов абонаментен пакет - Spotify и Hulu

През септември, Spotify обяви нов абонаментен план, предназначен за студентите - неограничена музика без реклами, плюс съдържанието на телевизионния и филмов стриймър Hulu на цена от 4.99 долара на месец. Досега Spotify таксуваше студентите същата тарифа само за музика, т.е. офертата е много изгодна, имайки предвид, че Hulu продуцира изключителни програми, като наградения сериал The Handmaid's Tale например.

Важно е да се отбележи, че голяма част от тази такса ще отива при Hulu, т.е. приходите към Spotify и съответно към артистите ще са по-малки. 

Spotify става все по-социална

В стремежа си да предостави повече опции за комуникация на потребителите си, Spotify задълбочава интеграцията си с Facebook Messenger. Абонатите на Spotify могат не само директно да отворят приложението за съобщения, но и да създадат плейлист и да го споделят с приятелите си в Messenger - опция, наречена ‘Group Playlists for Messenger’. Освен това, всички участници в разговора могат да добавят песни и по този начин да градят плейлиста заедно. Тази стъпка със сигурност носи маркетингови ползи за Spotify, имайки предвид мащаба на Facebook.

Apple Music също разработва социалния аспект на платформата си и пусна опция потребителите да се следват едни други. Очаква се стрийминг услугите да стават все по-социални с времето и да се доближават все повече до концепцията на социалните мрежи. Някои смятат, че е възможно Spotify да развие още социалната си стратегия и да добави опция за "истории" по подобие на Snapchat и Instagram.

Spotify позволи на лейбълите да плащат, за да включат свое съдържание в потребителски плейлист

Spotify изпробва нов маркетингов похват, при който продуцентските къщи могат да плащат за да включат песни на свои артисти в плейлисти, генерирани от потребителите. Малка подробност - тази практика засяга само свободните, неплащащи клиенти на платформата. Разбираемо е, че Spotify търси допълнителни източници на приходи, а пък и това е удобен начин да се хареса на лейбълите. Обаче, по този начин платформата увеличава допълнително рекламното съдържание, показвано на свободните ползватели. Тези спонсорирани песни не са брандирани като такива, а и се показват на фенове, таргетирани по музикални предпочитания. Малко подвеждащо за услуга, която се слави с алгоритмите си за разпознаване на музикални вкусове. 

Spotify придоби блокчейн и AI стартъпи

Spotify е купувала много по-малки компании през годините, работещи в разнообразни сфери. Придобиването на този конкретен стартъп обаче е значително събитие поради няколко причини - Mediachain Labs разработва децентрализирана система, базирана на блокчейн технологията, за идентифициране и следене на артистични творби онлайн. С тази стъпка Spotify цели най-вече да успокои певци, композитори и текстописци, че прави всичко възможно, за да осигури по-акуратно проследяване на използваното музикално съдържание, и съответно по-справедливо заплащане на всички правоносители. Откакто съществува, платформата е постоянно по съдилища, заради незаплатени авторски възнаграждения, и в най-честия случай се оправдава с недобро администриране на данни. Инвеститорите не са особено очаровани от този факт, така че е похвално, че Spotify се старае да подобри управлението на авторски права.

Това придобиване е важно и поради още една причина - един от най-големите играчи в индустрията призна потенциала на блокчейн технологията и по този начин я постави под прожекторите. Всички блокчейн проекти преди тази сделка бяха като че ли нишови и незабелязани от широката общественост.

Spotify не изостава и в друга гореща сфера на технологиите - изкуствен интелект. Компанията купи френския стартъп Niland, който използва изкуствен интелект, за да изучава музикалните предпочитания на потребителите. Благодарение на това придобиване, Spotify се надява да подобри и да персонализира новата музика, която предлага на абонатите си, в унисон с личните им вкусове.

Spotify for Artists - нов инструмент за артистите

С идеята да привлече повече и по-известни артисти, Spotify значително разшири обема на данните, които предоставя на творците. Опцията 'Fan Insights', която съществуваше от 2015г. и, която позволяваше на певците да следят броя на феновете и слушанията си, вече е ребрандирана като 'Spotify for Artists'. Артистите и мениджърите им могат да следят пола, възрастта и географското положение на феновете си. Така те могат по-добре да планират кои държави едно евентуално турне да обхване и къде концертните зали ще бъдат пълни. Певците могат да проверят как почитателите им са открили тяхната музика - дали Spotify я е препоръчала, или е била включена в някой плейлист. По този начин може да се предвиди как нова музика да бъде лансирана и кои маркетингови и промоционални похвати ще имат успех. Освен това, всеки изпълнител може да провери кои други артисти се харесват на феновете му и може да търси сътрудничество и общи проекти с тях. 

Всичко е в името на успешното листване на борсата

Spotify се подготвя усилено за излизане на борсата, дори отвори офис в Ню-Йорк, за да е по-близо до банки и съветници. Отне ѝ обаче доста време да убеди инвеститорите да ѝ се доверят, поради лошото си финансово състояние. Приходите на компанията през 2016г. са се увеличили с 50% спрямо предходната година, достигайки 2.9 милиарда евро, но чистата ѝ загуба също е нараснала повече от двойно - от 231 милиона евро през 2015г. до 539 милиона през 2016г.

Все пак, данните за бързия растеж на платените потребители на платформата изглежда успокоиха до голяма степен експертите, защото пазарната оценка на компанията порасна от 13 милиарда долара до 16 милиарда долара само за няколко дни. Според някои анализатори стойността на Spotify ще достигне 20 милиарда долара след излизането ѝ на борсата и 55 милиарда до 2020г.

Инвеститорите са обнадеждени най-вече, защото на платформата тепърва ѝ предстои да завладява развиващите се пазари, извън Европа и САЩ. В държави като Китай и Индия потенциалът за развитие е огромен и Spotify може да привлече 500 милиона потребители до 2020г. Важно е да отбележим обаче, че в развиващите се държави Spotify ще събира по-ниски абонаментни такси, определени спрямо стандарта на живот, и съответно приходите ще са по-малки. Така например, едномесечен абонамент в момента във Франция струва 13.87 долара, в България 6.93 долара, а във Филипините - 2.93 долара.

Според слуховете, излизането на борсата предстои да се случи съвсем скоро - до края на годината или в началото на следващата. Изглежда, че Spotify смята да използва по-скоро нетрадиционен модел на листване - директно листване вместо по-често използваното първично публично предлагане (ППП / IPO). Каква е разликата? При първичното публично предлагане компанията създава акции и ги продава на посредници - банки, инвестиционни фондове, брокери, които впоследствие ги продават в деня на листването на борсата. Този метод дава по-големи гаранции на компанията, че ще събере нужните ѝ средства от инвеститорите, а посредниците получават комисионна. Цената, на която посредниците купуват акциите понякога е изкуствено намалена, за да постигнат те по-голяма печалба. ППП е най-често срещаният похват за излизане на борсата, особено на големи технологични компании.

При втория метод, директно листване, компанията сама продава акциите си. Това означава, че Spotify може да събере повече пари, без да губи средства за такси и комисионни, но пък рискът е по-голям. Цената на акциите тук се определя от търсенето и предлагането и не е нужно малките инвеститори да чакат големите играчи, преди да могат да купят своя дял. От друга страна, понякога точно големите посредници промотират конкретните акции и привличат повече инвеститори, и без тяхна помощ е възможно да минат седмици и дори месеци преди нужните средства да бъдат събрани. Инвеститорите на Wall Street са често консервативни и могат да сметнат подобна стъпка като неспазване на нужните стандарти. Да се надяваме, че Spotify има изградено име и това няма да се случи. 

Какво се случва с възнагражденията към артистите

Както писах още през януари, доминиращият в момента стрийминг модел не работи, защото колкото повече потребители има една платформа, толкова по-малки възнаграждения към артистите плаща. С една дума, възнаграждението на един стрийм / слушане намалява, колкото оборота на компанията се увеличава. Затова не е изненадващо, че въпреки растежа на приходите и пазарната оценка на Spotify, платформата плаща все по-малко на артистите.

През януари 2017г. Spotify плаща 0.00013508 долара на стрийм от рекламно-финансирания си план и 0.00065749 долара на слушане от абонамент. Това значи, че един артист трябва да генерира 740,302 слушания от свободни потребители или 152,094 слушания от платени абонати, за да спечели 100 долара (без да смятаме дела на продуцентската къща) (Изт. Digital Music News).

Редица фактори ще допринасят тези суми да намаляват още повече занапред - Spotify се договори да плаща по-малко на големите лейбъли, т.е. на артистите, промотира нови по-евтини абонаменти, предстои да разраства потребителската си база в развиващите се страни, където приходите ще са по-малки.

Очевидно е, че моделът не е устойчив за творците и предстои да видим какво ще стане в бъдеще.

Следете блога, за да се запознаете с алтернативни стрийминг модели, работещи в интерес на артистите. До скоро!

...

Страхотна Българска Независима Музика

Тези момчета може и да ви звучат като психедилични ветерани от 70-те години, но в действителност те тъкмо представиха първия си албум. Страхотни са, нали?
VAN COCK

...

Какво ново се случва около Spotify?

През последните няколко месеца имаше доста интересни новини около Spotify, които до голяма степен отразяват тенденциите на развитие на индустрията като цяло. Компанията се подготвя усилено да излезе на борсата и, въпреки че редица експерти вярваха, че не е готова за този ход, Spotify изглежда взима все по-зрели решения. И при все че не малко скандали съпровождат най-големия платен стриймър на музика (т.е. онлайн доставчик на музика по поискване), той не спира да расте на пълни обороти.

Броят на платените потребители на Spotify нараства все по-бързо

През месец юли 2017г., платените потребители на Spotify достигат 60 милиона души от общо 140 милиона активни потребители. Платформата е привлякла последните 10 милиона абонати за около 4 месеца, докато й отнема 6 месеца да достигне от 40 милиона до 50 милиона платени потребители, т.е. Spotify успява да запише все по-бърз темп на растеж. За сравнение, шест месеца отне на Apple Music да достигне от 20 милиона до 27 милиона потребители.

В действителност, единственият показател, който има значение в индустрията е броят на платените абонати. Големите продуцентски къщи са върли противници на свободния стрийминг, финансиран от реклами, и правят всичко възможно да го ликвидират. Платеният абонамент е много по-привлекателен за лейбълите от финансова гледна точка, само че те все още не могат да преборят най-голямата платформа за свободен стрийминг YouTube, чиято маркетинговата мощ не е за пренебрегване.

Spotify открай време защитава тезата, че колкото по-удобни и общодостъпни са стрийминг услугите, толкова повече свободни потребители ще се пренасочват към платен абонамент. Компанията също твърди, че все повече от неплащащите ѝ клиенти ще оценят стойността на платената услуга и ще се пренасочат към нея. Скоростта, с която това пренасочване от рекламно-финансиран към платен абонаментен план се случва определя до голяма степен отношенията между платформата и най-големите продуцентски къщи.

Затова не е изненадващо, че в резултат на забързания си растеж, платформата успя да сключи много по-изгодни сделки с трите големи лейбъла. Добрите статистики със сигурност носят големи ползи на Spotify, защото не само най-известните, а и всички малки и независими артисти са заинтригувани да покажат творчеството си пред такава огромна аудитория. 

Нови договори с големите лейбъли - нов модел на лансиране на музика

В продължение на години, големите лейбъли водеха война със Spotify и отказваха да "продължават да я субсидират". Платформата изплаща 80% от приходите си на правоносителите, поради което и не е успяла да запише нито цент печалба за десетгодишната си история - факт, който хич не се нрави на настоящи и бъдещи инвеститори. За щастие, продуцентските къщи най-после осъзнаха, че подкрепяйки Spotify, спомагат собствения си растеж - стриймингът вече е най-големият източник на доходи в индустрията. Освен това, компанията трябва да постигне здравословно финансово състояние, за да излезе успешно на борсата, а самите лейбъли държат акции в Spotify и имат интерес тя да расте.

Затова и параметрите на новите сделки между Spotify и трите големи лейбъла - Warner, Universal и Sony, не са изненадващи. Te най-после се съгласяват да получават значително по-малък дял от приходите на Spotify. Само че искат някои неща в замяна...

Spotify се задължава да постигне доста амбициозни цели за растеж на платените си абонати, а ако не успее, лейбълите ще продължат да получават 80% от приходите ѝ, както досега. 

По-важно последствие от тези договори обаче е, че Spotify се задължава да ограничава свободните си потребители и да пуска някои нови албуми само за платените си абонати за срок от две седмици. 

С тази мярка продуцентските къщи предполагат, че ще стимулират свободните потребители да се абонират, за да имат по-бърз достъп до желаната музика. Най-вероятно конкретните нови албуми ще са на разположение на всички платени стрийминг платформи, т.е. това ограничено съдържание няма да представлява стимул конкретно за потребителите на Spotify.

Самите стрийминг услуги подкрепяха тази идея за "запазено" съдържание и всяка от големите пробва да публикува ексклузивни албуми, в стремежа си да привлече абонати. Оказа се обаче, че този модел не работи особено успешно. В един момент платен абонат на Spotify нямаше достъп нито до новия албум на Frank Ocean, публикуван ексклузивно от Apple Music, нито до албумите на Beyonce или Kanye, издадени извънредно в Tidal, т.е. платените 10 лева/евро/долара на месец са били на вятъра. За да бъде сигурен, че ще има достъп до най-новата музика веднага след излизането й, човек трябва или да се абонира за поне три стрийминг услуги едновременно, или да си купува всеки новоизлязъл албум, или да ги пиратства. Със сигурност първите две опции не са по джоба на всеки музикален фен, а пиратстването е все още сравнително лесно и безнаказано, особено по нашите ширини.

В крайна сметка, резултатът от ограничаването на свободните потребители може да бъде по-скоро негативен и вместо да преминат към платен абонамент, те могат да прескочат към незаконни практики. Няма нищо лошо да се експериментира с различни модели на лансиране на нова музика и, както Даниел Ек от Spotify казва "не трябва всички албуми на всички артисти да се издават по един и същ начин". Да не забравяма обаче, че успеха на Spotify доведе до огромен спад в пиратстването на музика и, ако сега, в стремежа си да угоди на лейбълите, Spotify ограничи свободния стрийминг, финансиран от реклами, алтернативата за неплатежоспособните фенове остава или споделянето на торенти, или YouTube. И двата варианта са пагубни за артистите.

Spotify сама да продуцира музика

За да подобри финансовото си състояние, Spotify има два варианта - или да плаща по-малко на правоносителите, или сама да произвежда съдържанието, което разпространява, т.е. да продуцира музика. Вече има доста примери на артисти, които опитват да издават албумите си без помощта на продуцентска къща. Frank Ocean издаде албум в Apple Music, а пък Imogen Heap и RAC публикуват директно върху блокчейна на Ujo Music, както вече Ви разказах тук. Има все повече подобни възможности в индустрията, които до голяма степен обезсмислят съществуването на лейбълите, така че е много вероятно и Spotify скоро да започне да продуцира.

Очаквайте скоро и втора порция новини от Spotify. До скоро!

...

Вдъхновение на седмицата

Толкова прекрасна нова музика излезе през последните седмици, че не знам какво да Ви представя по-напред...

И въпреки, че аз съм си все така обсебена от Villains на Queens of The Stone Age:

Ви пускам и страхотните нови албуми на The Horrors, St. Vincent, Beck и The Killers, а Вие ще си изберете кой Ви е любим :)

...

RIP

В памет на Андрония, която ни инжектира с любов...

Концертите ѝ с Nasekomix бяха истинска магия :(

...

Вражда по братски

Братята Галахър отново се конкурират на музикалната сцена - Liam Gallagher издаде първия си солов албум "As You Were" по-рано този месец, а само няколко дни по-късно Noel Gallagher пусна първи сингъл от предстоящия си албум, излизащ на 24 ноември :)

...

Always So Simple...

Вторник е ден за независима българска музика - ново от рок бандата Hayes & Y:

...

БГ Инди Вълна

Тази есен празнуваме българската независима музика!

Не стига, че инди лейбъла Fusion Embassy, представляващ групи като Merudia, Kottarashky & The Rain Dogs и Oratnitza тръгна на турне, ами и идния уикенд в София ще си имаме цял фестивал на независимите артисти!

В рамките на цели три дни, ОРИК ще даде сцена на повече от 120 млади и независими артисти като Jeremy?, Funky Miracle, Bears and Hunters, Секта и много други!

Официалната програма на феста можете да видите тук, а ето и поздрав с един от участниците - рок групата NU/ANCE:

...

Приказна меланхолия

Тази седмица съм се отдала на новия албум на The National :) Обожавам този плътен, топъл глас :)

...

Ujo Music - мечта за споделяне

Дойде време да разкажа и за някои от блокчейн инициативите в музикалния бизнес, които следя с интерес. Започвам с Ujo Music.

Ujo Music бе един от първите проекти, целящи интегриране на блокчейн технологията в индустрията, роден още през 2015г. По онова време много малко хора говореха за блокчейн, а още по-малко смееха да си представят тази иновация в контекста на музиката.

Ujo Music е инициатива на ConsenSys, компания, базирана на блокчейна на Ethereum и интегрираща различни децентрализирани решения в голям брой индустрии. На практика, Ujo възникна в отговор на идеологичния проект на една доста интересна и иновативна британска певица, а именно Imogen Heap.

Иноватор по душа

Може би много от Вас са чували за Imogen Heap и познават нейното творчество, но освен един страхотен артист, тя също е доста интересен предприемач, инженер и иноватор. Тя не спира да търси нови начини за създаване и представяне на музика, както и нови методи за връзка с феновете си. Тя е силен глас в подкрепа на новите технологии и иновациите.

Вижте по-долу ръкавиците, които тя създава в желанието си да има възможност да твори музика чрез движение и танц, в естествена за нея среда. Нека само отбележа, че Imogen е освободила и хардуера, и софтуера на ръкавиците от патенти, те са open-source, т.е. всеки може да си направи собствени такива. Тя желае да са достъпни за всички и се вълнува от начина, по който всеки един от нас би ги използвал :)

Mycelia

Освен всичко изредено по-горе, Imogen е и отявлен борец за повече прозрачност и справедливост в музикалната индустрията. Самата тя е независим артист и споделя как сама поема много длъжности в кариерата си, като композитор, текстописец, мениджър на собствените си канали в социалните медии и комуникацията с феновете и т.н. И въпреки това, много често не успява да печели достатъчно от творчеството си, за да живее спокойно.

Един от основните проблеми, които тя посочва е нещо, за което и аз самата вече говорих - във времената, когато музика се издаваше на физически носители, там можеха да се посочат всички "виновници" за създаването на съответната творба. Днес обаче, всички канали на дистрибуция на една песен обозначават само и единствено името и изпълнителя й, а в редки случаи и албума, в който фигурира. В резултат, голяма част от творците остават непознати, и съответно невъзнаградени.

Когато самата Imogen узнава за блокчейн технологията и възможностите й, тя основава проекта Mycelia, чиято цел е защитата на най-важните актьори в индустрията, а именно творците, без които всички останали са загубени. Тя мечтае за повече прозрачност, за здрава и устойчива екосистема, която да успява да храни и да възнаграждава всички участници справедливо.

Как Imogen Heap си представя ролята на блокчейн в музиката

Imogen Heap няма амбиции да променя света или да реформира индустрията из основи, тя просто предлага алтернатива. Тя мечтае за повече споделяне и за обратна връзка със собственото си творение.

Самата Imogen казва, че иска да има възможността да споделя, колкото се може повече и за самата себе си, и за песните си. В стандартния пакет информация, който ще съпровожда една песен, качена на блокчейна ще влизат имената на правоносителя, на всички участвали в създаването й музиканти, композитори, текстописци, името на звукозаписната компания, процентното възнаграждение за всеки от тях, тескта на песента.

Но Imogen иска да сподели много повече. Тя иска да разкаже как й е хрумнала идеята за песента, какво е било вдъхновението, кое конкретно събитие в живота й я е подтикнало да я напише. Тя иска да разкаже къде по света е била, когато я е измислила, какви музикални инструменти е използвала, какъв музикален софтуер харесва. По този начин тя цели и да рекламира съответните марки и да отвори път за сътрудничество, а защо не и за договори за спонсорство. Imogen също иска да предостави информация относно ритъма, тоналността и стила на песента, за да бъде по-лесно тя да бъде включвана в плейлисти, както и относно идеята на видеото й и как то е било заснето.

Imogen Heap се интересува силно и от реакцията на публиката на съответното парче. Тя иска да знае кой е слушателят й, на колко години е, от коя държава е, дали е чул песента само веднъж или я слуша постоянно, дали се събужда с нея или купонясва с нея вечер... С една дума, цялата информация, с която стриймърите на музика като Spotify и Apple Music разполагат, но която е недостъпна за артистите.

Експериментът Ujo Music

Ujo Music се ражда в отговор на всички тези идеи и мечти. Imogen Heap издава парчето Tiny Human, без да е обвързана с продуцентска къща към момента и решава да експериментира. Песента е качена на блокчейна на Ujo Music и е обвързана с "умни договори" относно всички възможни употреби.

Наред с текста на песента и разказа на Imogen как я е връхлетяло вдъхновението, са посочени и всички замесени в създаването ѝ и процента от крайната сума, който всеки от тях ще получи при евентуална употреба на творението:

Imogen също предоставя темите на песента на всички използвани инструменти, с идеята да улесни и да узакони всеки, който пожелае да ги закупи, за да ги миксира:

"Умните договори" пък залагат условията за всяка отделна употреба на песента, дали ще бъде слушане, купуване или използване в друго артистично произведение. На база на тях се извършва и директно плащане в реално време.

Бъдещето

Самата Imogen Heap споделя, че интересът към песента не е бил зашеметяващ и не е получила особено много пари, но експериментът Ujo Music е изключително успешен. Той доказа, че не е необходимо всички данни за използването на дадена музика да минават през ОКУП-и, за да бъдат коректно измерени и заплатени, и че вече съществува много по-осъвършенствана инфраструктура.

През юли 2017г. дойде и следващият етап в развитието на Ujo Music - за първи път цял албум беше издаден върху блокчейна на Ethereum. Става дума за последният албум на DJ RAC, EGO.

DJ-културата, както и продължителните финансови затруднения на досегашния ѝ стожер, Soundcloud, са мотивирали екипа на Ujo Music да помисли и за още една интересна опция. Идеята на програмистите е да създадат нужните предпоставки за съществуването на постоянна децентрализирана идентичност за всеки един артист.

Още от ерата на MySpace, всеки път, когато една платформа престане да съществува или премине от едни ръце в други, всички артисти, които я използват са принудени да започнат отначало. Тоест да преместят всички свои творения от един сайт в друг, да промотират отново всяко от тях и да градят нова фен база и последователи. Това често е съпътствано и със сериозни финансови затруднения.

Ujo Music иска да промени това и да осигури постоянен дигитален адрес за всеки артист и музиката му. Дори компанията да спре да съществува, инфраструктурата ще позволява всички данни да бъдат прехвърлени от един блокчейн на друг.

Следете блога за повече новини от света на блокчейн и музиката :)

...

Indie Music Rulzz

Тази седмица Рут Колева и Боян ни подаряват цял нов албум :)

...

Love Crime

Здравейте, приятели! След кратка лятна пауза се завръщам с нова българска независима музика - този път от един стар познайник - Янко Бръснаря :)

...

Неочаквано добра селекция

Опитах да се сдържа, но не мога - приготвила съм Ви още много страхотна музика за уикенда!

Хвърляме втори Музикален Мост отново на изток, но този път към Грузия, благодарение на приятелката ми Лика Раминашвили.

Насладете се на този мега добър плейлист тук! <3

...

Музикален Мост

За да започнем новата седмица с отскок, Ви представям една нова инициатива, която имам желание да развивам в блога - Музикален Мост.

Помолих мои приятели, разпилени по различни точки на света да споделят с мен и Вас любимите си песни от своите родни държави.

Желанието ми е системно да създавам един своеобразен мост между хора, държави, етноси и общества чрез музиката, между нас в България и хората в близки и далечни държави. Защото в крайна сметка всички сме еднакви и всички обичаме музиката и се вълнуваме от нея.

Заедно ще имаме възможност да чуем нечувани досега музикални произведения от екзотични краища на планетата, но освен това ще разбием поне донякъде вакуума, в който масовите медии ни вкарват и ни заливат с все една и съща банална музика.

Със сигурност не всеки музикален вкус ще бъде задоволен по време на това пътешествие, но не това е целта. Стремежът ми е заедно да усетим душевността на хората по света посредством музиката, която ги вдъхновява!

Поемете с мен на това неочаквано пътуване :)

Първият плейлист в Музикален Мост можете да чуете тук. Той идва от Казахстан, благодарение на милата ми приятелка Светлана Пономарева. Благодаря ѝ от сърце!

...

С дъх на безкрайност

И тази година Мерудия не изневеряват на традицията и ни предлагат хубаво лятно парче:

...

Блокчейн и Музиката

В предходната статия Ви разказах какво представлява блокчейн технологията, а именно една огромна дигитална счетоводна книга, която се съхранява едновременно върху всички компютри, които я използват. Тя проверява и записва всички извършени транзакции, както и всяко разменено имущество. Освен това, всяка сделка върху веригата може да бъде автоматично извършена и заплатена, благодарение на т.нар. умни договори (smart contracts).

Разказах Ви също, че напоследък технологията беше интегрирана във все по-разнообразни сектори и индустрии и дойде време да разгледаме каква роля може да изиграе тя в музикалния бизнес.

Защо музикалната индустрия се нуждае от блокчейн технологията?

Да разгледаме първо кои от проблемите на индустрията биха могли да бъдат решени благодарение на технологията и по какъв начин. 

• Започваме с най-съществения проблем в сектора - несправедливото заплащане на автори и изпълнители и загубата на средства по веригата от ползвател, през организации за колективно управление на авторски права (ОКУП-и) и продуцентски къщи до артистите.

След като дисковете и въобще физическите музикални носители излязоха от мода и MP3-ойките навлязоха масово, в сектора настъпи един рязък и доста продължителен спад във финансово отношение. В рамките на около 15 години огромна част от стойността на музикалната индустрия се изпари. Това бяха времена на шок и адаптация, но подобни кризи са се случвали винаги, когато нови технологии са навлизали в бизнеса. В този конкретен случай, проблемът се състоеше в това, че винаги, когато една песен е записана и разпространена под формата на компютърен файл, тя не съдържа в себе си абсолютно никаква достоверна информация относно автор, изпълнител или правоносител. Няма как един автор или изпълнител да получи дължимото му за употребата на създаденото от него произведение, при положение че данните за собствеността се съхраняват незнайно къде, как и от кого. Освен това, MP3-ойките могат лесно да бъдат копирани, променяни и фалшифицирани. Да добавим и, че заради липса на контрол, пиратството достигна върхове през тези години. Поради тези причини, съвсем разбираемо е, че голяма част от заетите в индустрията не получаваха дължимото им възнаграждение.

Около 15 години по-късно, нещата започват да си идват на мястото - благодарение на стрийминга, индустрията е отново в подем, печалбите растат (за някои) и все повече хора плащат редовно, за да потребяват музика. Законовата уредба наваксва бавно и се бори с пиратството. Само че, в момент, в който наблюдаваме главозамайващи иновации в дистрибуцията на музика, форматът, под който музиката се разпространява си остава същият - обикновен лесно манипулируем компютърен файл.

Но да оставим настрана средството за разпространение на музиката.

• Друг съществен проблем е кой, къде и как съхранява и управлява данните за собствеността на музиката.

В предишни статии говорих надълго и нашироко за проблемите с управлението на авторските права и за факта, че артистите почти никога не получават това, което им се полага. Те често и не знаят кой колко им дължи, просто защото не е ясно кой, кога и как е ползвал техни произведения. За това отговарят националните организации за колективно управление на авторски права (ОКУП-и), но освен, че не успяват да проследяват всяка употреба, те доста трудно се справят и с поддържането на бази данни относно собствеността на всяка песен. Регистрите на правоносителите в музикалната индустрия представляват една голяма каша и то не само в България. Данните често са неверни, непълни или остарели. Освен това, тези бази данни не са почти никога прозрачни и публични.

Ако просто чуете една песен по радиото, ще Ви отнеме доста време и усилия да откриете кои са авторът, изпълнителят и правоносителят ѝ. Днес е малко по-лесно благодарение на приложения за идентифициране на музикални произведения като Shazam, но представете си как са стояли нещата преди 50 години. Ами ако чуете една песен и решите, че искате да я включите в своя реклама, филм или видео игра? Ще трябва да откриете някак правоносителя на песента, да поискате разрешение и да договорите условията, по които тази употреба ще се случи. В някои държави ще трябва да поискате разрешение и от автора и изпълнителя на парчето. Ако парчето има няколко автори - от всички тях, а ако те са с различни националности е възможно различни условия и закони да важат за всеки от тях... Масово този контакт с правоносителя просто не се случва и употребата остава незаплатена.

Всекидневно, потребители от цял свят качват в платформи като YouTube милиони клипчета, които съдържат нечие защитено музикално произведение, но без никакви данни относно правоносителя. Да не говорим и за огромния брой ремикси и кавъри на една песен, които обаче не препращат към оригинала и автора му по никакъв начин. 

• От другата страна са данните относно кой, къде и как потребява музиката. Тази информация се държи от мултинационални технологични корпорации като Spotify, Apple Music, Amazon и Google, и артистите и авторите обикновено нямат достъп до нея.

Системата работи така, че в момента, в който едно произведение е създадено и публикувано, артистът вече няма никакъв контрол над него. Във времена, когато информацията е най-ценният ресурс, музикантите нямат достъп до данните относно техните фенове и начина, по който те потребяват музиката. Връзката и обменът между изпълнител и почитатели са нарушени.

Имайки под ръка този вид информация, платформите изброени по-горе имат безброй възможности да влияят на потреблението - те познават музикалните ни вкусове и ни предлагат подобен стил музика, за да слушаме повече. Знаят също каква музика предпочитаме за всеки отделен момент от деня и кога какво ще ни хареса - песен за спорт, песен за релакс, песен за купон. По същия начин познават тенденциите в момента и какъв тип песен има потенциала да стане хит. Те използват тези данни, за да таргетират по-добре потребителите си и да им продават реклами по-успешно, в резултат на което печелят милиони. А самите създатели на съдържанието, което тези компании използват, нямат същите възможности. 

Какво ще промени блокчейн?

В света на блокчейн технологията, една песен представлява имущество и всяка нейна употреба представлява транзакция. За да се осъществи сделката с песента, на първо място самата тя ще трябва да съдържа цялата нужна информация относно правоносителите й, за да се знае кой да бъде възнаграден.

Нов музикален формат

Блокчейн проектите, които се развиват през последните две години в областта на музиката работят по създаването на нов вид формат, който да замени MP3. Той ще представлява един вид контейнер, който ще събира освен самия музикален файл, и цялата нужна информация относно автори, изпълнители, музиканти, продуценти и т.н.

Когато блокчейн технологията бъде интегрирана в музикалната индустрия, това на практика ще значи, че всяка една употреба на музикално произведение ще се разменя срещу заплащане. Това заплащане обаче ще се случва за секунди, в криптовалута и ще достига директно до всеки един от участниците в създаването на песента. 

Посредниците стават ненужни

Благодарение на умните договори един артист ще може да заложи всички тези условия, при които всяка една употреба ще може да се случва и съответно - нужното заплащане. Софтуерът автоматично ще позволява всяка една транзакция, за която предварително установените условия са изпълнени, без участието нито на артиста, нито на какъвто и да е друг посредник.

При създаването на умните договори, всички правоносители могат да бъдат включени в сделката. Какво имам предвид ли? Още щом една песен е записана и качена в това онлайн пазарно пространство, като допълнителни данни в нея се залага процентното възнаграждение на всички участници в създаването й, а именно: композитор, текстописец, изпълнител, музиканти, продуцент, аранжор и т.н. Това значи, че в момента, в който една транзакция е извършена, всеки един от изредените получава процент от сумата, без да чака месеци наред докато тази сума преминава през ОКУП-и, продуцентски къщи, издатели и прочие. 

Разликата между блокчейн технологията и познатите ни вече платформи е, че при блокчейн парите отиват директно при артиста.

Може би вече разбирате, че тази иновация се оказва доста опасна за редица актьори от индустрията, чиято роля е само посредническа и може лесно да бъде поета от софтуер. Точно затова има силно противопоставяне и страх от блокчейн технологията в сектора, но със сигурност много такива посредници ще останат в историята.

Прозрачност на данните

Представете си една огромна платформа за музика, подобна на Amazon или Spotify. В нея, всеки потребител ще може директно да стриймва / слуша или да купи една песен, след като си заплати за услугата в криптовалута. Освен това, човек ще може и да заплати, за да използва песента в своя реклама или филм. Всички данни относно собствеността на произведението и всички участници в създаването му ще са там, публични, а и употребата няма как да се случи без заплащане. Пиратството неизбежно ще намалее. А и артистът ще може директно и в реално време да събира данни относно употребата на музиката му и да ги използва, както иска.

Проблеми и спънки

Пречките пред възприемането на блокчейн технологията не са технологични. Докато идеята за интегрирането на тази иновация в музикалния бизнес звучеше като научна фантастика преди около две години, то днес тя вече е все по-масова. Напоследък се нароиха много проекти и инициативи, които използват блокчейн на практика и демонстрират ползите от нея.

За щастие, и в България наскоро се заговори за блокчейн - австрийският професор Peter Tschmuck представи технологията на конференцията "Иновации в музикалните индустрии", организирана от музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров". Видео от събитието може да гледате на Facebook страницата на блога тук.

Много хора обче имат интерес информацията да остане скрита, парите да продължават да се губят по веригата и посредниците да запазят бизнеса си. Тяхното противопоставяне в момента е осезаемо. А интегрирането на блокчейн ще има смисъл наистина, само ако цялата индустрия се обедини и я възприеме.

Друга пречка пред блокчейн ще бъде желанието на хората да плащат за музика. Много хора са свикнали да имат свободен достъп до музика, без да се налага да плащат. В държави като България, потребителите са изключително нечувствителни към кражбата на авторски права и пиратството. Това е деликатен въпрос, защото една такава финансова преграда ще ограничи достъпа до култура на огромен брой хора. Само че, дори и без блокчейн, индустрията върви натам и се стреми все повече да ограничава свободния стрийминг, финансиран от реклами за сметка на много по-печелившия модел на месечен абонамент.

В следващата статия предстои да Ви разкажа за най-интересните проекти, комбиниращи блокчейн и музика. Очаквайте ги!

...

Лятото идва!

Тази вечер Ви поздравявам с това ново лятно парче на младия изпълнител Кристиян Янкулов - Kristiyan Yankulov

...

Какъв е този блокчейн, за който всички говорят :)

Почти сигурно е, че поне веднъж сте попадали на термина блокчейн и, ако все още се чудите какво стои зад него, тук ще се опитам да обясня. Освен това, ще Ви разкажа по какъв начин той е свързан с музикалната индустрия и защо все повече стартъпи използват технологията.

Наистина през последните две години експерти и медии навред по света заговориха за "блокчейн технологията" (blockchain technology), поставяйки понятието във все по-непривични контексти. Но нека първо разгледаме как започна всичко.

Биткойн революция

Блокчейн технологията възниква като софтуерното решение, което прави възможно съществуването на виртуалната валута биткойн (bitcoin), а и на всички останали виртуални валути, които се появиха впоследвствие.

Виртуалната валута, и в частност биткойн, е парично средство, което съществува единствено онлайн и не е гарантирано от никоя национална държава. Нито ликвидността, нито курса на виртуалната валута зависят от икономическата конюнктура или от конкретна политика на централната банка на дадеда държава, както се случва с традиционните валути.

Това всъщност представлява най-големият коз на виртуалните валути и ги превръща в сериозна алтернатива на традиционните национални или наднационални валути, какъвто е случаят с еврото - изчезва нуждата от доверие в системата. Съвременната финансова система в световен мащаб се гради основно върху доверието - доверие в централната банка и в капацитета й да осигури стабилността на националната валута и да гарантира парите в обращение, доверие в търговските банки и в институциите, които контролират и санкционират финансови престъпления и т.н. Всички знаем, че най-ценното имущество на една банка днес е нейната репутация и, че дори незначителен слух може да я разори.

Благодарение на криптографията, тази нужда от доверие изчезва. Като резултат, при т.нар. криптовалути не съществува и нуждата от всички тези посредници, които наблюдаваме в традиционната финансова система в лицето на централни и търговски банки, държавни агенции, комисии или регистри. Валутата биткойн съществува без някой да я контролира или да я регулира, като се уповава единствено на хората, които я използват. Нещо повече - благодарение на тази прословута блокчейн технология, финансовите измами с виртуални валути стават почти невъзможни. Сега ще Ви разкажа защо.

Характеристики на блокчейн технологията

Блокчейн (blockchain) буквално означава "верига от блокове", като се има предвид блокове от данни, свързани в неразрушима верига. Всеки блок съдържа информация относно една или няколко транзакции, както и идентификация на имуществото, което се разменя, било то под формата на пари, продукт или услуга. В резултат, една стока не може да бъде продадена два пъти.

Освен това, всеки блок съдържа информация, засягаща предхождащата транзакция, и по този начин те се сързват в неизменна верига. Именно затова, модифицирането на една транзакция или на един блок с цел измама ще изисква промяната на всички предхождащи блокове с транзакции по веригата, за да се осъществи.

За да се случи на практика, вярността на всяка транзакция трябва да бъде потвърдена от достатъчно голям брой участници във веригата - т.нар. "миньори" (miners). Това се случва чрез решаване на сложни компютърни задачи и като отплата за вложения изчислителен капацитет, участниците са възнаградени с виртуална валута. По същата логика, за да се случи измама с криптовалута, огромен брой участници по веригата трябва да я потвърдят.

При така изградената технология, информацията относно всяка една транзакция всъщност не се съхранява на един сървър или база данни, а във всеки един от участващите компютри. Тоест системата е децентрализирана и няма нужда от каквато и да е централизирана институция, която да гарантира сделките. Освен това, нито един от участниците по веригата не контролира и не може да манипулира данните относно транзакциите.

Next step

С раждането на компанията Ethereum и на виртуалната валута Ether, блокчейн технологията претърпя огромна еволюция. На първо място, размерът на блока нарасна значително, т.е. всеки блок от веригата вече може да побира повече информация за много повече транзакции. Освен това, скоростта, с която всяка транзакция се обработва също нарасна, въпреки че все още е далече от темповете на финансови корпорации като Visa и Mastercard.

Най-същественото нововъведение обаче са т.нар. умни договори (smart contracts). Те представляват софтуер, който автоматично осъществява и разплаща една сделка по предварително зададени параметри и условия. Това на практика значи, че всеки участник във веригата може предварително да зададе условията, цената, количествата и сроковете на търговия на дадена стока и да разчита, че софтуерът автоматично ще осъществи размяната при получаване на нужното заплащане. Това технологично решение позволява всякакъв тип размяна на имущество, продукти и услуги, без участието на каквито и да е посредници.

Революция

Неслучайно мнозина вярват, че блокчейн технологията ще революционизира света в мащаба, в който Интернет го направи. Редица компании вече прозряха потенциала на самата блокчейн технология извън контекста на финансите и започнаха да я интегрират в търговия с различни продукти и услуги - от недвижими имоти до електрическа енергия.

В следващата статия ще Ви разкажа как тя се вписва в света на музикалния бизнес и кои конкретни проблеми бокчейн технологията би могла да реши.

...

Brazz Spirit

Вижте как тези момчета възраждат забравената традиция на градската духова музика!

Ех, какво удоволствие е да Ви слуша човек! Brazz Vilidj

...

Всички говорят за... DAYO

Тазседмичната доза независима българска музика идва от DAYO, които снощи представиха първия си албум и клип в София.

Можете да видите видео от събитието и да усетите атмосферата на Facebook страницата на блога :)

...

Очи кат' плочи

Тази седмица продължаваме с Оратница, които вкараха българските народни песни в баровете и дискотеките :)

...

Музикаутор срещу БНР - Рунд 3 - Какво се случва с ОКУП-ите по света?

В предишните две статии разгледах доста от проблемите, свързани с авторските права и с управлението им в България, но за съжаление има и още. Тук ще се опитам да дам някои препоръки и да споделя добри практики, като целта ми е да допринеса за една здравословна дискусия по темата и за една по-справедлива среда.

Къде отиват парите от авторски права?

Като най-съществен проблем в цялата тази сага се открои следният: в крайна сметка на кого плаща "Музикаутор"?

Оказва се, че 80% от авторските възнаграждения, събирани в България отиват в чужбина и само 20% остават в България. Причината е много проста - в голямата си част музиката, звучаща по всякакви канали е творение на чуждестранни изпълнители.

Тази статистика има още един притеснителен аспект - тези 20%, оставащи тук се разпределят между много малък брой български изпълнители. Освен това, те се поделят основно между две продуцентски къщи.

Радиа, телевизии и дискотеки масово пълнят музикалната си програма с големите световни звезди като Beyoncé и Rihanna, плюс две-три родни имена. Медиите, които демонстрират специфичен вкус и държат на жанрово и стилово разнообразие в музиката се броят на пръсти.

Тези наблюдения се потвърдиха много отчетливо, когато БНР беше принудено да спре да използва каталога на "Музикаутор" и да разчита само на музика от публичната сфера. На слушателите буквално им беше писнало да слушат едни и същи песни и артисти ден след ден. Изведнъж, всички бяха възхитени и приятно изненадани от програмата, разчитаща на класическа музика, фолклор и джаз. 

Защо слушаме все едни и същи артисти?

Често хората около мен споделят, че сякаш едни определени музикални изпълнители са тенденциозно и систематично промотирани по всички медии. На практика е точно така и вече казах защо - два музикални лейбъла доминират бизнеса в България, като единият е собственост на един от трите най-големи лейбъла в света. Естествено, съществуват и много независими продуцентски къщи, но за разлика от големите, те нямат финансов ресурс да промотират артистите си в такива мащаби.

В тази ситуация на квази-монопол е обществена тайна, че музикалните редактори на някои радиа и телевизии вероятно са повлияни да фаворизират едни музиканти пред други. За тези вярвания допринася и факта, че едно име присъства в управлението и на "Музикаутор", и на "Профон", и на най-големия лейбъл - "Вирджиния Рекърдс", което се възприема от мнозина като конфликт на интереси. Все пак е важно да се отбележи, че по закон "Музикаутор" няма право да дава уклон на музикални редактори относно излъчването на определен каталог.

Какво да се прави?

• Квоти

В крайна сметка, за да печелят българските изпълните и автори от авторски права е важно песните им да бъдат излъчвани възможно най-много. В момента независима българска музика може да се слуша почти изцяло само в отбрани заведения в големите градове и в стрийминг платформите. Неслучайно и аз подех инициатива да споделям повече независима българска музика тук в блога, с цел да покажа колко разнообразна и жанрово богата е тя.

Много държави по света са се опитали да решат този проблем с налагането на законова квота на медиите за излъчване на родна музика. Естествено тази практика има и своите противници, които твърдят, че квотите представляват твърде голяма намеса в дейността на бизнеса.

Аз лично познавам френския опит в тази област и клоня към подкрепа за подобен инструмент. Във Франция има законово наложена квота от повече от 40 години и тя налага излъчването на френска и франкофонска музика, т.е. не просто музика, произведена в страната, от французи, но и на френски език. По този начин държавата защитава не само родните музиканти и продуцентски къщи, но и езика и културата си като цяло. Със сигурност за някои това изглежда като твърде протекционистична мярка, но в резултат днес Франция е един от най-големите музикални пазари в света. А и не само това - в страната съществува много силна независима сцена и голям брой независими лейбъли, плюс изключително благодатна екосистема от музикални стартъпи, родила Deezer и 1D touch. Да не забравяме и, че най-голямата компания в креативния сектор и най-голям лейбъл в света, Universal, е френска.

На споменатата вече конференция в УНСС стана дума за възможността подобна квота да бъде въведена и в България. Присъстващият представител на Министерство на Културата заяви, че е противник на подобни мерки и, че тези резултати трябва да бъдат постигани с по-меки механизми, а не със закони и квоти. Аз не съм съгласна - при положение, че не успяваме да контролираме, нито да санкционираме изпълнението на законови задължения, какво остава за пожелателни такива...

Все пак, добрата новина е, че генералният директор на БНР беше въодушевен от добрата реакция на слушателите към музикалната програма след забраната и пое ангажимента радиото да отделя по-голяма част от програмното си време за българска музика. 

• Прозрачност + Технология

Вече говорих обширно за проблемите на организациите за колективно управление на права (ОКУП-и) с прозрачността и отчетността на парите, които управляват. Със сигурност е нужна голяма промяна в тази посока и най-ефективният начин тя да се постигнe е чрез инвестиция в технологии. Вече съществуват технологичните решения всяко използване на музикално произведение да бъде проследявано и отчитано онлайн, а благодарение на блокчейн технологията (за която ще говоря в следваща статия), всяка употреба може да бъде и автоматично заплащана.

Ще дам само няколко примера, за да поясня до каква степен ОКУП-ите се нуждаят от по-ефективни технологии, особено в ерата на дигиталния стрийминг на музика. ОКУП-ите са тези, които контролират и поддържат бази данни относно правоносителите на цялата музика, която управляват. В същото време, стрийминг услугите (онлайн платформи за музика по поискване) като Spotify, Apple Music, YouTube поддържат бази данни с броя слушания, който всяка песен е генерирала. Тъй като ОКУП-ите не желаят да разкрият информацията относно собствеността на музиката, на тях се пада отговорността да сравняват своята база данни с базата данни на всеки от стриймърите и правилно да изчислява кому колко се дължи. Сами можете да си представите какъв технологичен капацитет е нужен за подобни изчисления...

И това не е всичко - много ОКУП-и по света имат проблеми с управлението на своите бази данни, но става още по-сложно, когато възникнат спорове. Случва се една песен да е написана от двама или повече автори, всеки от които е представляван от различна ОКУП - тогава всяка от тях трябва да получи определен процент от възнагражденията за песента, в зависимост от процента участие на съответния автор. Случва се и две организации да предявят претенции към плащанията за една и съща песен. В подобни случаи, колкото по-неефективна е използваната технология, толкова по-дълго ще се проточи спорът.

На фона на това, изправена пред проблема с ниската събираемост на авторски възнаграждения, решението, което "Музикаутор" предлага е общините да помагат със събирането на дължимото от местните ползватели. За мен това е безумна мярка - за какво ще съществува ОКУП "Музикаутор" и ще прибира 20% от приходите си, ако всяка общинска администрация ще трябва да отвори и да финансира поне един нов щат за човек, който да върши същата работа?

Можем само да се надяваме, че споменатата вече Директива на Европейския Съюз за регулиране на ОКУП-ите ще реши някои от проблемите в сектора, ако разбира се бъде приложена правилно. Приетата през април 2016г. директива цели значително да подобри прозрачността и управлението на ОКУП-ите. Тя залага срок от 9 месеца след изтичането на съответната финансова година за изплащане на дължимите от ОКУП-ите авторски възнаграждения. Интересна подробност е, че артистите на стария континент вече имат правото да възложат на която и да е ОКУП на територията на Европейския Съюз да управлява правата им, независимо в коя държава се намират те. Изглежда монополът се пропуква...

Какво правят ОКУП-ите по света

Ще дам само няколко примера, за да можем да си представим реалностите, в които ОКУП-ите по света функционират и мащаба на данните, които те управляват.

• Френската SACEM си партнира с IBM за да създаде нова онлайн платформа за управление на авторските права в музиката. URights ще е базирана и ще функционира в IBM Cloud и ще има за цел да проследява, анализира и сравнява по-ефективно музикалното съдържание, използвано от различните стриймиг услуги. Платформата ще бъде с отворен код, което значи, че и други ОКУП-и ще могат да използват URights и по този начин да се намали дублирането на данни.
• Преди около месец, две от най-големите ОКУП-и в света - американската ASCAP и aнглийската PRS for Music се присъединиха към френската SACEM и проекта ѝ за създаване на споделена система за управление на авторски права, базирана на блокчейн технологията. Организациите се надяват по този начин да ускорят и да оптимизират процеса и да намалят грешките и разходите си.
• Английската PRS for Music наскоро стартира също и анти-пиратска система, Anti-Piracy System (MAPS), която позволява на самите потребители, в това число и на артистите да докладват сайтове, които нелегално използват защитено музикално съдържание. Благодарение на тях за около година ОКУП-а е успяла да затвори по съдебен път повече от 220 незаконни сайта и да делистне 275,000 връзки към такива от търсачката на Гугъл. Организацията дори е успяла да издейства едногодишна присъда на мъж, качвал песни на различни пиратски сайтове за споделяне на торенти.
• Дори в Русия - държавата, известна със скандално неефективната защита на авторското право, ОКУП-а RAO назначи независим одит на дейността си, в опит да се справи с обвиненията в непрозрачност и да подобри реномето си. Освен това, самото руско правителство смята да инвестира в обща платформа за управление на интелектуалната собственост, базирана на блокчейн технологията. Проектът IPChain, който обединява руски ОКУП-и и издатели, е възприеман като потенциален двигател за растеж и международна експанзия.

Справка на мащаба

През 2016г. SACEM е проследила повече от 980 милиарда транзакции (сваляне или стрийминг на песен), отразяващи 100 милиона музикални творби от 157,000 артисти, и в резултат е разпределила възнаграждения в размер на 55 милиона евро.

В същото време двете най-големи организации в Обединеното кралство управляват правата на 500,000 артисти и имат общ годишен оборот от 1 милиард британски лири.

...

Жици & Гайда

Днешната доза независима българска музика идва от Smallman, които съчетават метъл и психедилично звучене с фолклорни теми и инструменти като гайдата. <3     

...