Аз умишлено отказвах да изкажа мнение по въпроса, преди страстите да утихнат и да разгледам проблема от всички страни. След като БНР и "Музикаутор" най-сетне постигнаха консенсус в края на месец февруари, вече можем свободно да анализираме защо се стигна дотук. Имах удоволствието да присъствам на Кръгла маса на тема "Обществени медии и публични финанси. Казусът БНР и Музикаутор" в УНСС, където академици, представители на БНР, БНТ и на Съвета за електронни медии споделиха доста интересни факти около конфликта. С тази статия се опитвам да внеса пояснения относно този спор, без да имам претенцията, че ще съм задължително обективна и безпристрастна.
Кой е "Музикаутор"?
"Музикаутор" е най-голямата организация в България за управление на авторските права на авторите, композиторите и изпълнителите на музика. Този тип организации за управление на права, т.нар. ОКУП-и, са предвидени от Закона за авторското право и сродните му права и, по закон, самите автори и музиканти, т.е. правоносителите се обединяват и ги учредяват. Законът предвижда, че могат да съществуват много такива ОКУП-и за всяка категория авторски права и, че всички те трябва да са равнопоставени. В момента в България в сферата на музиката най-големите ОКУП-и са "Музикаутор" и "Профон", която пък обединява продуцентите на музика.
Ролята на ОКУП-а е колективно да управлява авторските права на всички свои членове, да събира авторските възнаграждения от ползвателите на музика и да ги изплаща на правоносителите. В цял свят е предвидено, че един артист няма да си търси парите индивидуално от всяка радиостанция, заведение и дискотека, които пускат музиката му, а ще довери тази задача на ОКУП. За тази си дейност организацията задържа 20% от приходите си, за да осигури функционирането си, а останалите 80% изплаща на музикантите. ОКУП се учредява в обществена полза.
Тук е важно да спомена, че ОКУП-а не управлява само правата на родната музика, а и на всички чуждестранни изпълнители, които звучат в България. Родната ОКУП събира възнагражденията и за чуждестранните изпълнители по същия ред и ги изплаща на ОКУП-а, с коята съответният изпълнител има договор, най-често в неговата родна държава. Именно затова "Музикаутор" има сключени споразумения с множество ОКУП-и от много различни държави.
"Музикаутор" е най-голямата организация в България за управление на авторските права на авторите, композиторите и изпълнителите на музика. Този тип организации за управление на права, т.нар. ОКУП-и, са предвидени от Закона за авторското право и сродните му права и, по закон, самите автори и музиканти, т.е. правоносителите се обединяват и ги учредяват. Законът предвижда, че могат да съществуват много такива ОКУП-и за всяка категория авторски права и, че всички те трябва да са равнопоставени. В момента в България в сферата на музиката най-големите ОКУП-и са "Музикаутор" и "Профон", която пък обединява продуцентите на музика.
Ролята на ОКУП-а е колективно да управлява авторските права на всички свои членове, да събира авторските възнаграждения от ползвателите на музика и да ги изплаща на правоносителите. В цял свят е предвидено, че един артист няма да си търси парите индивидуално от всяка радиостанция, заведение и дискотека, които пускат музиката му, а ще довери тази задача на ОКУП. За тази си дейност организацията задържа 20% от приходите си, за да осигури функционирането си, а останалите 80% изплаща на музикантите. ОКУП се учредява в обществена полза.
Тук е важно да спомена, че ОКУП-а не управлява само правата на родната музика, а и на всички чуждестранни изпълнители, които звучат в България. Родната ОКУП събира възнагражденията и за чуждестранните изпълнители по същия ред и ги изплаща на ОКУП-а, с коята съответният изпълнител има договор, най-често в неговата родна държава. Именно затова "Музикаутор" има сключени споразумения с множество ОКУП-и от много различни държави.
Как се случва изплащането на възнагражденията към артистите?
Всяка година ОКУП сключва споразумение с барове, хотели, дискотеки и т.н., от които получава един вид абонаментна вноска за използването на музикалния каталог, контролиран от съответната ОКУП. По-късно, на база броя излъчвания/слушания на всяка песен, съответният музикант получава своя дял от цялата сума, платена на ОКУП-а (като в повечето случаи тази сума минава първо през неговия продуцент, който също удържа дял).
И така се стига до една голяма каша...
Отварям една скоба, за да опиша колко несигурен и минимален доход са авторските възнаграждения за музикантите в България. За да се случи всичко описано по-горе на практика всяко заведение в България, дори и най-забитото капанче в някое село трябва да поддържа списък с музиката, която пуска на гостите си 24/7, за да се знае кой музикант колко е звучал и колко пари трябва да получи. Ясно е, че това не се случва, но този проблем съществува навсякъде по света. По-същесвеното е, че ОКУП-а трябва първо да обикаля всички тези обекти и да има сключени споразумения с тях и, второ - да поддържа огромен обем от информация относно слушанията навсякъде из страната. "Музикаутор" затова съществува...
В същото време, продуцентът и изпълнител Петър Петков заяви пред Bloomberg TV, че само двама инспектори отговарят за 100 хиляди обекта в България. По думите му не е учудващо, че годишно "Музикаутор" и "Профон" успяват да съберат едва около 5% от дължимите им авторски възнаграждения, докато пазара на авторски права в България достига между 50 милиона и 80 милиона лева.
В опит да решат проблема с ниската събираемост, през 2015г. "Музикаутор" и "Профон" сключват споразумение с Българската хотелиерска и ресторантьорска организация за намаляване размера на авторските възнаграждения, плащани от хотели и заведения с 25%. Организациите признават, че 85% от пазара е в сивия сектор.
Има и друг проблем, освен ниската събираемост - парите се губят по веригата ползвател - ОКУП - продуцент - артист. Собствениците на заведения често се оплакват, че дължимите суми се определят непрозрачно и не се знае точно при кого отиват... Много изпълнители, автори и експерти заявяват, че данните на "Музикаутор" не са достатъчно прозрачни - един музикант не знае колко слушания има през годината, колко пари трябва да получи, нито кога те ще стигнат до него... Ясно е, че човек не може да разчита на такъв доход и да се издържа с него.
Отварям една скоба, за да опиша колко несигурен и минимален доход са авторските възнаграждения за музикантите в България. За да се случи всичко описано по-горе на практика всяко заведение в България, дори и най-забитото капанче в някое село трябва да поддържа списък с музиката, която пуска на гостите си 24/7, за да се знае кой музикант колко е звучал и колко пари трябва да получи. Ясно е, че това не се случва, но този проблем съществува навсякъде по света. По-същесвеното е, че ОКУП-а трябва първо да обикаля всички тези обекти и да има сключени споразумения с тях и, второ - да поддържа огромен обем от информация относно слушанията навсякъде из страната. "Музикаутор" затова съществува...
В същото време, продуцентът и изпълнител Петър Петков заяви пред Bloomberg TV, че само двама инспектори отговарят за 100 хиляди обекта в България. По думите му не е учудващо, че годишно "Музикаутор" и "Профон" успяват да съберат едва около 5% от дължимите им авторски възнаграждения, докато пазара на авторски права в България достига между 50 милиона и 80 милиона лева.
В опит да решат проблема с ниската събираемост, през 2015г. "Музикаутор" и "Профон" сключват споразумение с Българската хотелиерска и ресторантьорска организация за намаляване размера на авторските възнаграждения, плащани от хотели и заведения с 25%. Организациите признават, че 85% от пазара е в сивия сектор.
Има и друг проблем, освен ниската събираемост - парите се губят по веригата ползвател - ОКУП - продуцент - артист. Собствениците на заведения често се оплакват, че дължимите суми се определят непрозрачно и не се знае точно при кого отиват... Много изпълнители, автори и експерти заявяват, че данните на "Музикаутор" не са достатъчно прозрачни - един музикант не знае колко слушания има през годината, колко пари трябва да получи, нито кога те ще стигнат до него... Ясно е, че човек не може да разчита на такъв доход и да се издържа с него.
Държавни Медии
Да се върнем на темата, а именно радиостанциите и уреждането правата на музиката, която те ползват. Българският закон предвижда, че търговските медии заплащат процент от приходите си от реклами за уреждането на музикалните авторски права на годишна база. В случая с БНР, процент се отчислява и от държавната субсидия, която радиото получава. На практика тарифата за радиата се определя чрез преговори между "Музикаутор" и браншовата организация АБРО (Асоциация на Българските Радио- и Телевизионни Оператори). След като правоносителите в лицето на "Музикаутор" и АБРО са постигнали консенсус, договорената тарифа трябва да се одобри (или да се отхвърли) от Министъра на Културата, за да влезе в сила.
Все пак държавните медии в лицето на БНТ и БНР се различават драстично от търговските и по дейност, и по мисия, и по начин на функциониране. Една нормална за търговските радиа тарифа може да не е по силите на БНР и е редно националното радио да води свои преговори за отделна тарифа или поне за тарифа, съобразена с финансовото състояние на държавната медиа. По време на гореспоменатата кръгла маса дори стана дума, че в свое решение Софийският Градски Съд е потвърдил, че макар и браншовата организация да определя тарифите, с БНР трябва да се водят допълнителни преговори (за жалост не мога да цитирам номера на делото).
При все това, конкретният казус възникна, защото "Музикаутор" поиска от БНР да се съобрази с тарифата, уговорена с АБРО, т.е. със значително увеличение на авторските възнаграждения към авторите. В момента, в който БНР отказва, "Музикаутор" оттегля каталога си от медията и забранява използването на музика под неин контрол.
Ще Ви държа под напрежение и ще проследя развръзката на конфликта в следващата част на статията.
Да се върнем на темата, а именно радиостанциите и уреждането правата на музиката, която те ползват. Българският закон предвижда, че търговските медии заплащат процент от приходите си от реклами за уреждането на музикалните авторски права на годишна база. В случая с БНР, процент се отчислява и от държавната субсидия, която радиото получава. На практика тарифата за радиата се определя чрез преговори между "Музикаутор" и браншовата организация АБРО (Асоциация на Българските Радио- и Телевизионни Оператори). След като правоносителите в лицето на "Музикаутор" и АБРО са постигнали консенсус, договорената тарифа трябва да се одобри (или да се отхвърли) от Министъра на Културата, за да влезе в сила.
Все пак държавните медии в лицето на БНТ и БНР се различават драстично от търговските и по дейност, и по мисия, и по начин на функциониране. Една нормална за търговските радиа тарифа може да не е по силите на БНР и е редно националното радио да води свои преговори за отделна тарифа или поне за тарифа, съобразена с финансовото състояние на държавната медиа. По време на гореспоменатата кръгла маса дори стана дума, че в свое решение Софийският Градски Съд е потвърдил, че макар и браншовата организация да определя тарифите, с БНР трябва да се водят допълнителни преговори (за жалост не мога да цитирам номера на делото).
При все това, конкретният казус възникна, защото "Музикаутор" поиска от БНР да се съобрази с тарифата, уговорена с АБРО, т.е. със значително увеличение на авторските възнаграждения към авторите. В момента, в който БНР отказва, "Музикаутор" оттегля каталога си от медията и забранява използването на музика под неин контрол.
Ще Ви държа под напрежение и ще проследя развръзката на конфликта в следващата част на статията.
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар