Броят на платените потребители на Spotify нараства все по-бързо
През месец юли 2017г., платените потребители на Spotify достигат 60 милиона души от общо 140 милиона активни потребители. Платформата е привлякла последните 10 милиона абонати за около 4 месеца, докато й отнема 6 месеца да достигне от 40 милиона до 50 милиона платени потребители, т.е. Spotify успява да запише все по-бърз темп на растеж. За сравнение, шест месеца отне на Apple Music да достигне от 20 милиона до 27 милиона потребители.
В действителност, единственият показател, който има значение в индустрията е броят на платените абонати. Големите продуцентски къщи са върли противници на свободния стрийминг, финансиран от реклами, и правят всичко възможно да го ликвидират. Платеният абонамент е много по-привлекателен за лейбълите от финансова гледна точка, само че те все още не могат да преборят най-голямата платформа за свободен стрийминг YouTube, чиято маркетинговата мощ не е за пренебрегване.
Spotify открай време защитава тезата, че колкото по-удобни и общодостъпни са стрийминг услугите, толкова повече свободни потребители ще се пренасочват към платен абонамент. Компанията също твърди, че все повече от неплащащите ѝ клиенти ще оценят стойността на платената услуга и ще се пренасочат към нея. Скоростта, с която това пренасочване от рекламно-финансиран към платен абонаментен план се случва определя до голяма степен отношенията между платформата и най-големите продуцентски къщи.
Затова не е изненадващо, че в резултат на забързания си растеж, платформата успя да сключи много по-изгодни сделки с трите големи лейбъла. Добрите статистики със сигурност носят големи ползи на Spotify, защото не само най-известните, а и всички малки и независими артисти са заинтригувани да покажат творчеството си пред такава огромна аудитория.
През месец юли 2017г., платените потребители на Spotify достигат 60 милиона души от общо 140 милиона активни потребители. Платформата е привлякла последните 10 милиона абонати за около 4 месеца, докато й отнема 6 месеца да достигне от 40 милиона до 50 милиона платени потребители, т.е. Spotify успява да запише все по-бърз темп на растеж. За сравнение, шест месеца отне на Apple Music да достигне от 20 милиона до 27 милиона потребители.
В действителност, единственият показател, който има значение в индустрията е броят на платените абонати. Големите продуцентски къщи са върли противници на свободния стрийминг, финансиран от реклами, и правят всичко възможно да го ликвидират. Платеният абонамент е много по-привлекателен за лейбълите от финансова гледна точка, само че те все още не могат да преборят най-голямата платформа за свободен стрийминг YouTube, чиято маркетинговата мощ не е за пренебрегване.
Spotify открай време защитава тезата, че колкото по-удобни и общодостъпни са стрийминг услугите, толкова повече свободни потребители ще се пренасочват към платен абонамент. Компанията също твърди, че все повече от неплащащите ѝ клиенти ще оценят стойността на платената услуга и ще се пренасочат към нея. Скоростта, с която това пренасочване от рекламно-финансиран към платен абонаментен план се случва определя до голяма степен отношенията между платформата и най-големите продуцентски къщи.
Затова не е изненадващо, че в резултат на забързания си растеж, платформата успя да сключи много по-изгодни сделки с трите големи лейбъла. Добрите статистики със сигурност носят големи ползи на Spotify, защото не само най-известните, а и всички малки и независими артисти са заинтригувани да покажат творчеството си пред такава огромна аудитория.
Нови договори с големите лейбъли - нов модел на лансиране на музика
В продължение на години, големите лейбъли водеха война със Spotify и отказваха да "продължават да я субсидират". Платформата изплаща 80% от приходите си на правоносителите, поради което и не е успяла да запише нито цент печалба за десетгодишната си история - факт, който хич не се нрави на настоящи и бъдещи инвеститори. За щастие, продуцентските къщи най-после осъзнаха, че подкрепяйки Spotify, спомагат собствения си растеж - стриймингът вече е най-големият източник на доходи в индустрията. Освен това, компанията трябва да постигне здравословно финансово състояние, за да излезе успешно на борсата, а самите лейбъли държат акции в Spotify и имат интерес тя да расте.
Затова и параметрите на новите сделки между Spotify и трите големи лейбъла - Warner, Universal и Sony, не са изненадващи. Te най-после се съгласяват да получават значително по-малък дял от приходите на Spotify. Само че искат някои неща в замяна...
Затова и параметрите на новите сделки между Spotify и трите големи лейбъла - Warner, Universal и Sony, не са изненадващи. Te най-после се съгласяват да получават значително по-малък дял от приходите на Spotify. Само че искат някои неща в замяна...
Spotify се задължава да постигне доста амбициозни цели за растеж на платените си абонати, а ако не успее, лейбълите ще продължат да получават 80% от приходите ѝ, както досега.
По-важно последствие от тези договори обаче е, че Spotify се задължава да ограничава свободните си потребители и да пуска някои нови албуми само за платените си абонати за срок от две седмици.
С тази мярка продуцентските къщи предполагат, че ще стимулират свободните потребители да се абонират, за да имат по-бърз достъп до желаната музика. Най-вероятно конкретните нови албуми ще са на разположение на всички платени стрийминг платформи, т.е. това ограничено съдържание няма да представлява стимул конкретно за потребителите на Spotify.
Самите стрийминг услуги подкрепяха тази идея за "запазено" съдържание и всяка от големите пробва да публикува ексклузивни албуми, в стремежа си да привлече абонати. Оказа се обаче, че този модел не работи особено успешно. В един момент платен абонат на Spotify нямаше достъп нито до новия албум на Frank Ocean, публикуван ексклузивно от Apple Music, нито до албумите на Beyonce или Kanye, издадени извънредно в Tidal, т.е. платените 10 лева/евро/долара на месец са били на вятъра. За да бъде сигурен, че ще има достъп до най-новата музика веднага след излизането й, човек трябва или да се абонира за поне три стрийминг услуги едновременно, или да си купува всеки новоизлязъл албум, или да ги пиратства. Със сигурност първите две опции не са по джоба на всеки музикален фен, а пиратстването е все още сравнително лесно и безнаказано, особено по нашите ширини.
В крайна сметка, резултатът от ограничаването на свободните потребители може да бъде по-скоро негативен и вместо да преминат към платен абонамент, те могат да прескочат към незаконни практики. Няма нищо лошо да се експериментира с различни модели на лансиране на нова музика и, както Даниел Ек от Spotify казва "не трябва всички албуми на всички артисти да се издават по един и същ начин". Да не забравяма обаче, че успеха на Spotify доведе до огромен спад в пиратстването на музика и, ако сега, в стремежа си да угоди на лейбълите, Spotify ограничи свободния стрийминг, финансиран от реклами, алтернативата за неплатежоспособните фенове остава или споделянето на торенти, или YouTube. И двата варианта са пагубни за артистите.
Самите стрийминг услуги подкрепяха тази идея за "запазено" съдържание и всяка от големите пробва да публикува ексклузивни албуми, в стремежа си да привлече абонати. Оказа се обаче, че този модел не работи особено успешно. В един момент платен абонат на Spotify нямаше достъп нито до новия албум на Frank Ocean, публикуван ексклузивно от Apple Music, нито до албумите на Beyonce или Kanye, издадени извънредно в Tidal, т.е. платените 10 лева/евро/долара на месец са били на вятъра. За да бъде сигурен, че ще има достъп до най-новата музика веднага след излизането й, човек трябва или да се абонира за поне три стрийминг услуги едновременно, или да си купува всеки новоизлязъл албум, или да ги пиратства. Със сигурност първите две опции не са по джоба на всеки музикален фен, а пиратстването е все още сравнително лесно и безнаказано, особено по нашите ширини.
В крайна сметка, резултатът от ограничаването на свободните потребители може да бъде по-скоро негативен и вместо да преминат към платен абонамент, те могат да прескочат към незаконни практики. Няма нищо лошо да се експериментира с различни модели на лансиране на нова музика и, както Даниел Ек от Spotify казва "не трябва всички албуми на всички артисти да се издават по един и същ начин". Да не забравяма обаче, че успеха на Spotify доведе до огромен спад в пиратстването на музика и, ако сега, в стремежа си да угоди на лейбълите, Spotify ограничи свободния стрийминг, финансиран от реклами, алтернативата за неплатежоспособните фенове остава или споделянето на торенти, или YouTube. И двата варианта са пагубни за артистите.
Spotify сама да продуцира музика
За да подобри финансовото си състояние, Spotify има два варианта - или да плаща по-малко на правоносителите, или сама да произвежда съдържанието, което разпространява, т.е. да продуцира музика. Вече има доста примери на артисти, които опитват да издават албумите си без помощта на продуцентска къща. Frank Ocean издаде албум в Apple Music, а пък Imogen Heap и RAC публикуват директно върху блокчейна на Ujo Music, както вече Ви разказах тук. Има все повече подобни възможности в индустрията, които до голяма степен обезсмислят съществуването на лейбълите, така че е много вероятно и Spotify скоро да започне да продуцира.
Очаквайте скоро и втора порция новини от Spotify. До скоро!
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар